http://issuu.com/decoupage/docs/____________________________________a96565a862428b

Изкуството на златния шев - Kintsugi 
Автор на статията: Оливера Арнаудова-Попова / Art studio-Decoupage forever
www.decoupage.ucoz.com

Kintsugi – това е японска традиция зa реставрация/лепене на счупени керамични изделия със специално лепило или смола смесени със злато, сребро, платина, мед или бронз на прах. Очарованието на тази техника е, че можете да намерите красота в обекти, които са далеч от съвършенството. В този случай, превръщате главния недостатък в достойнство. Философската основа на изкуството Kintsugi се заключва преди всичко в това, че счупените отломки са неотменима част от целостта и историята на вещите и затова не заслужават забрава и груба маскировка.

Историята на Kintsugi започва в края на ХV век, по време на шогуна Ашикага Йошимаса, голям любител на изкуството и чайните церемонии.
В легендата се разказва, че един ден той изпратил повредени китайски чаши обратно в Китай за ремонт. Китайските майстори ги възстановили доколкото могат като свързали счупените части с метални скоби. Резултатът не впечатлил шогуна и той наредил на японски майстори да измислят нещо по-естетично. Така възникнало Kintsugi «изкуството на златния шев". След време се стигнало до там, че някои чупели сами съдовете си и ги давали на майсторите да им изработят шедьоври от новото изкуство.

За лепене използвали Urushi (уруши) смола на лаковото дърво Rhus Vernicifera, което е разпространено в Китай, Япония, Корея и източната част на Хималаите. Тази вискозна млечна смола се използвала като лепило още в каменната ера. Всеки майстор имал своя лична рецепта, предавана от поколение на поколение.

Техниката Kintsugi се вписва перфектно и в естетиката на японското Уаби Саби – философията на „скромната простота” или „патината на времето”. Същността и е в приемането на слабостите и недостатъците. Японската естетика високо цени детайлите подчертаващи износването на предметите следствие дългогодишно използване. Естетическото маркиране на пукнатините и следите от поправката се разглеждат в контеста на продължението, а не завършека живота на вещите.

Kintsugi също е близо и до японската философия Musin (Eng.) („чистия разум"), с нейната концепция за непривързване към нещата, приемане на промените и съдбата като аспекти на човешкия живот. Kintsugi не само скрива щетите, но и ги кара да се открояват, припомняйки ни непостоянството и превратностите на съдбата.

Kintsugi е и проявата на емпатия и съчувствие към вещите и е свързано с добре известната в Япония философия под името Моно-но-аваре /печалното очарование или тъжния чар на нещата/. От там и преклонението пред тленността на временното е издигнато в култ, а красивата му трогателност в естетически принцип.

Изкуството Kintsugi не само осигурява "втори живот" на счупените съдове, но им придава уникален нов облик. Допълнителни декоративни елементи втъкнати между залепените счупени части превръщат вещите в произведение на изкуството.
За много почитатели на Кintsugi -това е повече от обикновен счупен и залепен съд. Това е артистичен способ, който ни учи да живеем и преживяваме ежедневните неприятности. Дали това е недостатък на нашите предмети или недостатък на самите нас, това изкуство ни кара да приемем несъвършенството, за да се опитаме да обърнем нещата към по-добро и в никакъв случай да не го крием, опитвайки се да замаскираме.

Работата в техниката Kintsugi днес, както и преди продължава да се извършва в Япония и е източник на вдъхновение за тези, които ценят красотата на несъвършенство в света.
Край