Изкуството през Ренесанса - част I

 

Ренесансът - предпоставки, възникване, развитие

 

Материалът е подготвен от: Оливера Попова

 
В края на XIII и през XIVв. в Италия властта на феодалите над градовете отслабва. Редица градове стават напълно свободни. В освободените градове се развиват търговията и занаятите. Появяват се наченки на разделение на труда и първите манифактурни работилници. Нарастването на значението на градовете-републики води до нарастването на влиянието на съсловията, които не участват дотогава във феодалните отношения: майстори и занаятчии, търговци и банкери. Всички те са чужди на йерархичната ценностна система, създадена през Средновековието, до голяма степен - на църковната култура и нейния аскетичен дух на смиреност. Така още в недрата на феодализма се зараждат капиталистическите производствени отношения. Новата класа на капиталистите-буржоазията, влиза в конфликт с феодализма-на нея не е необходимо затвореното му натурално стопанство. На новата буржоазна класа е необходим жив, здрав и пълноценен човек – човек от плът и кръв, който да може да работи в манифактурните работилници.

 
Промените в икономическата структура на обществото довеждат и до промяна в идеологията и мирогледа на хората. На тъмнината на Средновековието, на „вечните” и „непоклатими истини”, установени от „светото писание”, на стремежа към задгробния живот се противопоставя нова философия, нов мироглед, в центъра на който стои човекът, философията на хуманизма (humanus-човешки), която разглежда човека, личността му, свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата ценност и критерий за оценка от обществените институции.

За начало на Ренесанса (от фр. Renaissanse) се приема творчеството на великия италиански писател Данте Алигиери и най-вече неговата поема „Божествена комедия” (в три части: „Ад”-1315г., „Чистилище” – 1317г. и „Рай” – 1321г.). В началните си проявления Ренесансът е свързан само с литературата – издирват се и се съхраняват антични литературни образци, най-вече спасените от унищожение византийски ръкописи и се създават нови по тяхно подобие. Възражда се естетическия идеал на Древния свят, издигат се в култ древните езици.

 

При новите условия в Италия на науката, литературата и изкуството, освободени от религиозните норми и опеката на църквата, бележат твърде бързо небивал разцвет. Поставят се основите на точните науки, благодарение на великите географски открития се разширяват познанията за света. Човечните образи на античното изкуство привличат вниманието и предизвикват учудването на тогавашния свят. Този разцвет на културата в Италия (и изобщо в Европа) или т.н. Ренесанс не е едно просто повторение и възраждане на античността. Той е предизвикан от новите условия на обществено развитие, различни от тези на античното робовладелско общество – зараждането на капитализма.

 

Италия е твърде богата на антични културни паметници и това обстоятелство спомага за развитието на изкуството. Но дотогава тези паметници стоят пред очите на средновековния човек, без да събудят интерес, без да го трогнат. И понятно е защо феодализмът и духовната диктатура на църквата така сковават човека, че той не може да изживее пълноценно живота си.

 

Тематичният кръг на ренесансовото изкуство, извънредно много се разширява. Разработват се митологични, библейски, евангелски и съвременни теми, в които за разлика от мистиката на Средновековието е подчертано земното, реалистичното начало.

 

Ренесансът променя отношението към жената. Според средновековните схващания тя е създание, по-нисше от мъжа, източник на грях и злини. Хуманизмът я реабилитира както в интелектуално, така и в нравстено отношение, поставя я наравно с мъжа. Нещо повече-оценена е нейната физическа красота като източник на вдъхновение в изкуството. Цялата ренесансова живопис идеализира жената като съвършено творение на природата.

 

Творческата личност от епохата на Ренесанса се отличава с разностранност на таланта. Времето създава гениалните Микеланжело Буанароти, Леонардо да Винчи, Франсоа Рабле, Бенвенуто Челини и др. Те съчетават в себе си учения, философа, твореца на четката и перото, обществения деятел.

 

Изкуството през Ренесанса се развива в дълъг период от време – от края на XIII до средата на XVIв., като преминава през следните периоди на развитие: проторенесанс (дученто и треченто) – XIII и XIVв., ранен ренесанс (кварточенто) – XVв., зрял (висок) ренесанс – края на XVв., и първите три десетилетия на XVIв., и венециански ренесанс – XVIв.

 

Обобщение: Ренесансът възниква в Италия, където първите му признаци са отбелязани още през XIII и XIV в. (в дейността на семействата Пизано, Джото, Oрканя и др.), но той твърдо се установява едва през 20-те години на 15 век. Във Франция, Германия и други страни, това движение започва значително по-късно. Към края на 15 век, Ренесансът достига най-големия си разцвет.

 

През XVI в. назрява криза в идеите на Ренесанса. Църквата не остава безразлична към ренесансовия хуманизъм. Втората половина на XVI и началото на XVIIв. са време надуховен терор, известно под името Контрареформация. Клади, аутодафета, преследвания от Инквизицията целят да възвърнат влиянието на католическата църква. Те не постигат целта си, но дават своето отражение върху идеологията на Ренесанса.

 

В изкуството се прокрадва съмнение в осъществимостта на ренесансовия идеал. Отнета жизненост, трагичност, пресилен интерес към мистичното и ирационалното са част от новите тенденции в изкуството на XVIIв., известни като последващите течения в изкуството - маниеризъм и класически барок.

 

Следва...