Изкуството на Ренесанса – част III

Ранен Ренесанс (кватроченто)

Материалът е подготвен от Оливера Попова

 

През кватроченто център на ренесансовата култура в Италия е гр. Флоренция. Пътят на изкуството през кватрочентото /XVв./ е вече очертан от тречентото /XIVв./. Художниците на проторенесанса бавно и мъчително успяват да се отдалечат от византийската живопис и лъжейки зоркото око на църквата, да внесат поне малко от полъха на реалния живот, на реалната действителност в изкуството. Център на изкуството на кватроченто става живият човек със земни черти, скърби и радости. Нараства значението на светската картина. Религиозната живопис не упада, обаче нейният облик се изменя; изменят се идеализираните духовни типове на византийската живопис и готическата скулптура. Действието на религиозните композиции се развива в дълбочина. Движението и жестовете на всяка фигура са строго индивидуализирани и не се повтарят. За индивидуализирането и конкретизирането на героите допринасят извънредно много останките от античното гръцко и римско изкуство в Италия. Но ренесансът не е сляпо подражание на античността. Той съединява в неразривно цяло духовността на средновековното изкуство с физическото съвършенство на античното изкуство.

 

Архитектура

Характено за архитектурата е, че заимства антични елементи: ордерна система, куполи, сводове, арки, яснота и симетрия. Появява се планировка на градовете, в системата на която влизат градини и паркове. Най-характерна постройка от това време в градовете е светският дворец-палацото. Дворците в Северна Италия за разлика от тези във Флоренция, Венеция и Рим са двуетажни. Често пъти по фасадите им се срещат балкони.

 

Орнаментика

Ренесансовата орнаментика е симетрична. Композицията е съставена от ритмично повтаряне на декоративни мотиви. Най-разпространена и характерна е декоративната композиция арабеска, която има корени в мюсюлманското изкуство. В Италия под арабеска се разбира всякакъв симетричен орнамент, предназначен за украсяване на плоскости. Ренесансовата арабеска се различава от мюсюлманската по разнообразие на мотиви и място на приложението им. От мюсюлманската арабеска е взета красивата линия в преплитане на мотивите. За мотиви се използват: бръшлян, лоза, акантов лист, геометрични фигури, трофеи (шлемове, щикове, стари оръжия, ризници), гербове, фантастични същества, делфин, рогове на изобилието, мидена черупка и др. Краят на плоскостта, върху която е разположена арабеската, обикновено е обхванат от бордюр с йоники, палмети, розети и др. Новоелементи са делфинът и мидената черупка.

 

Следва.../ Кватроченто-Живопис и скулптура /