Зрял /висок/ Ренесанс – част I – Aрхитектура

Maтериалът е подготвен от: Оливера Арнаудова

В края нa XV и началото на XVIв. яснотата на формата и логиката на композицията, начертани от ранния Ренесанс в изкуството се доразвиват и стигат своя разцвет. В композиционното решение, независимо дали е в архитектурата, живописта, скулптурата и др. са подчертани центърът и основната идея. Най-многолюдните композиции не са прост сбор от хора, а единен организъм със смислов център, на който са подчинени всички подробности.

Разработването на научните закони на перспективата извежда живописта от пространствената лутаница. Фигури, предмети, обстановка се възпроизвеждат в строго определени перспективни изменения.

Този период се нарича зрял или висок Ренесанс.

На Флоренция, която е културен център по това време започва да съперничи Рим. В амбициите си да възвърнат древното величие на Рим и същевременно да подчертаят своята сила и мощ, папите привличат архитекти, живописци, скулптори и др. и им възлагат огромни задачи.

Архитектура

Архитектурата запазва кубичния си план и вътрешния двор на ранния ренесанс. Повърхността на фасадата започва да се обогатява с полуколони около прозорците, носещи триъгълни фронтони. Главен архитектурен принцип е симетрията.

На първо място се строят уникални съоръжения: градски дворци, църкви, здания на градското управление. Особено място получават гробниците, парковете и извънградските резиденции – вилите.

В изпълнение на папски поръчки най-големият ренесансов архитект Донато д’Анжело Браманте създава в Рим уникалните си творби. В двора на манастира Сан Пиетро ин Монторио той построява малко храмче-Темпието ди Сан Пиетро /малкия храм/ в Монторио, Рим, 1502 година, заобиколено от 16 колони в римско-дорийски ордер. Върху антаблемана му се издига барабан с купол. Този малък храм показва мястото на смъртта на свети Петър. Дейвид Уоткин пише, че Темпието, също като творбите на Рафаело във Ватикана, „е опит за съвместяване на християнските и хуманистичните идеали“.

Папа Юлий II поръчва на Браманте да създаде проект за гробницата му. Проектът бил грандиозен и папата решава да му възложи изготвянето на проект за катедралата „Св. Петър”.  В основата на плана му заляга формата „гръцки кръст”. Основният камък на „Св. Петър” бил положен от Браманте. Строежът обаче вървял бавно и смъртта на Браманте му попречила да изпълни грандиозния си замисъл. Представа за общия изглед на катедралата според плана на Браманте добиваме от един образец за медал.

След  смъртта му Рафаело прави друг проект с план във формата на „латински кръст”. След Рафаело Джулиано да Сангало прави още един проект. През 1547г. строителството на катедралата се поема от Микеланджело, не е напълно сферичен, а леко яйцевиден и на върха завършва с „фенер”.