Section categories

My files [26]

Log In

Search

Site friends

  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics


    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Tuesday, 2018-11-13, 10:12 PM
    Welcome Guest
    Home | Sign Up | Log In | RSS

    Art studio-Decoupage forever

    File Catalog

    Home » Files » My files

    Епохи и стилове
    2018-11-05, 11:26 AM

    Зрял /висок/ Ренесанс – част II – Живопис и скулптура – Леонардо да Винчи

    Материалът е подготвен от: Оливера Арнаудова

    Най-големи представители на ренесансовата живопис и скулптура във Флоренция и Рим са Леонардо да Винчи, Рафаело Санти и Микеланджело Буонароти, а във Венеция-Джорджоне, Веронезе, Тициано Вечелио и Тинторето.

     

    Леонардо да Винчи /1452-1519/ е една от най-големите фигури на зрелия Ренесанс. На 14 годишна възраст той бил заведен от баща си във Флоренция, за да се учи на изкуство в ателието на Верокио-известен на времето си живописец, скулптор и архитект. В ателието на Верокио Леонардо имал възможност да се запознае с най-значителните флорентински художници.

    Леонардо е личност с различни интереси и занимания. Той с еднаква страст се занимава с живопис, анатомия и естествени науки, архитектура и строителство, конструиране на различни автоматични машини, военно дело и др.

    Творчеството на  Леонардо като художник е огромно по значение, макар и неголямо по обем. В неговото изкуство най-рано са въплътени антропоцентричните идеи на зрелия ренесанс: физически и душевно съвършена личност, премахване на мистиката и чудесата в евангелските сцени и предаване на евангелските личности  характери поведение  на земни хора.

    Още като ученик на Леонардо било възложено да нарисува един коленичил ангел в картината на Верокио „Кръщение Христово”. Той изпълнява с голямо майсторство фигурата на ангела, като и придава грациозност, финес и мекота на чертите. Работата на Леонардо в картината стои изолирано, като контрастира на острите и суховати фигури на Йоан Кръстител, на Христос и на другия ангел, нарисувани от Верокио. Леонардовият ангел е нарисуван в сложна поза-почти гърбом към зрителя с лице, извито към него, а и лицето е нежно, почти женско, дрехите падат върху терена на естествени и хармонично подредени дипли.

    Леонардо бил доста непрактичен. Редица големи поръчки оставали недовършени, без да взема уговореното за тях възнаграждение. Той се ръководел единствено от творческото си вълнение, а не това, каква материална полза ще му донесе художественото произведение. Дълго обмислял и подготвял всяка своя картина, като правел многобройни подготвителни рисунки.

    От първите му творчески години особено забележителни са две мадони/Богородици/ – „Мадона Беноа” и „Мадона Лита”.

    „Мадона Беноа” поразява с дълбокото духовно единство между майката и детето. Мадоната-майка с почти детинско лице, поставила детето на коленете си, му показва цветче, което то се мъчи да улови с несръчните си пръсти. Композиционен център на картината са ръцете на майката и детето, които нежно се сплитат. Тялото на детето е твърде едро в сравнение с това на майката, но затова пък с изключително майсторство е предадена неговата анатомия – меко и пухкаво тяло; движенията му са неукрепнали и несръчни като на всяко малко дете. Композицията като цяло има пирамидално построение, нещо, което впоследствие става характерно за Леонардо.

    „Мадона Лита” e не по-малко пленителна от „Мадона Беноа”. И тук е показана дълбоката душевна връзка между майката и детето. Смисловият център е главата на детето, което гледа към зрителя. Извънредно фино е моделирано тялото му, като са предадени всички онези черти, които характеризират възрастта. Лицето на майката е удивително дълбоко духовно и същевременно физически съвършено; върху устата и играе едва доловима усмивка, която гали детето.

    Първата значителна многофигурна композиция на Леонардо е „Поклонението на влъхвите”, предназначена като главна олтарна сцена в църквата на един манастир край Флоренция. За нея Леонардо прави много подготвителни рисунки, като проучва перспективата и обстановката на композицията и анатомията на човешките фигури и на животните. Той си поставя за задача да изобрази в евангелското събитие една реална сцена. Работата вървяла бавно, а срокът, предвиден по договора за изпълнение изтичал. Монасите настоявали за спазване условията на договора. Картината била нарисувана върху стената и дори започнало цветното и изпълнение. Отношенията между Леонардо и монасите обаче ставали все по натегнати и той се принудил да изостави почти готовата работа и да се отправи към Милано.

    Чрез „Поклонение на влъхвите” италианската живопис за първи път достига до  висота в овладяване на пространството и сложните движения на човешкото тяло. Централната част на композицията има пирамидално построение. В центъра се намира Мария с детето. Около централните фигури са разположени фигурите на прииждащи хора в сложни и неповторими състояния и движения. Цялата картина е наситена с динамични движения-конниците, тълпата на влъхвите. На това движение се противопоставят статично построеният под формата на пирамида център.

    Периодът в Милано

    В Милано Леонардо е от 1482г. и работи при херцог Лудовико Моро. Тук той престоява дълго време, като се занимава с живопис, скулптура, строителство и др. Леонардо се заема да създаде конен паметник на Франческо Сфорца, бащата на Моро. Работата около паметника се проточила дълго време и стигнала до глинен модел, готов за отливане. Поради нашествията на французите конникът не бил отлят от бронз и бил унищожен. Представа за паметника на Сфорца имаме от скици и малък модел, създаден от Леонардо.

    По време на престоя си в Милано Леонардо рисува и „Мадоната в пещерата”. Сцената в тази картина не илюстрира строго определен евангелски текст; сюжетът е взет от легендата – Йоан Кръстител, когато се отправял в пустинята за покаяние, срещнал Мария с Христос, които се завръщали от бягството в Египет и благословил Христа. Религиозният момент е само външен слой и той малко е интересувал художника, който се стремял да създаде хармонично затворена композиция, да разреши сложна пространствена задача  да изобрази живи хора. Действието се развива на фона на причудливи пещерни образувания; светлината прониква през различните процепи, като осветява съвсем силно едни части на задния план, потапяйки други в гъста сянка. На предния план, където се намират пирамидално разположени фигурите, светлината е съвсем разсеяна и мека. Телата на Христос и Йоан, а така също лицата, ръцете и дрехите на Мария и на коленичилия ангел са моделирани чрез игра на светлини и сенки.

    В Милано Леонардо приема поръчка от братството на манастира Санта Мария делла Грация да изпише на една от стените на манастирската трапезария „Тайната вечеря”. Той се заема усърдно да работи над тази многофигурна и драматична по съдържание картина, за да разсее мълвата, че не бил в състояние да завърши най-величествените си начинания. Работата над „Тайната вечеря” започнала с дълго търсене на композиционно решение. Леонардо прави многобройни скици както на цялата композиция, така и на отделните герои. Окончателното композиционно решение той изпълнява съвсем по новому-действието се извършва като че ли в самата трапезария; плоскостта на стената представлява перспективно удължение на трапезарията; фигурите на апостолите са наредени от едната страна на масата. Леонардо изобразява момента на съобщаване вестта за предстоящото предателство. Всеки от апостолите има свой неповторим облик-всеки по своему реагира и преживява събитието. Централната фигура в действието-Христос е трагически спокойна, готова да приеме заради убежденията си мъченичеството и смъртта.

    Друга негова картина от периода е „Дамата с хермелина”. Според историците, дамата е Чечилия Галерани, която е била любовница на херцога на Милано-Людовико Сфорца.

    Отново във Флоренция

    Леонардо напуска Милано, заминавайки за Венеция, където се занимава с военно инженерство, а в последствие през 1500г. се завръща отново във Флоренция, където се занимава с живопис и различни научни разработки. Тук той започва да рисува и една от най-значителните си работи-портрета на „Мона Лиза”- La Gioconda, Джокондата  и „Битката при Ангиари”.

    В „Мона Лиза” Леонардо решава един сложен проблем, стоящ пред ренесансовите художници-същината на човешката личност. Той усложнява работата още повече, като се залавя с женски портрет, тъй като по това време флорентинската жена не е играла значителна роля в обществения живот на Флоренция.

    Джорджо Вазари /1512-1574/, първият историк на изкуството, пише за тази картина: „…очите имат такъв блясък и такава влажност, каквито обикновено се виждат у живите хора, а около тях са предадени всички тези червеникави отблясъци и косъмчета, които се поддават на изображение само при най-велика тънкост на майсторството”, и по-нататък – „…в това негово произведение усмивката е дадена толкова приятна, че ти се струва, като че съзерцаваш по-скоро божествено, отколкото човешко същество, самият пък  портрет се почита като произведение най-необикновено, тъй като и самия живот не би могъл да бъде друг”.

    Още една картина, която заслужава внимание е „Света Анна с мадоната и младенеца“. Нарисувана е с маслени бои  и изобразява Св. Анна, нейната дъщеря Дева Мария и невръстния Исус. Исус е изобразен, хванал жертвения агнец, символизиращ мъките Христови, и Дева Мария, която се опитва да го удържи. Картината е поръчана за част от олтар, за църквата Сантисима Анунциата във Флоренция, като тази тема дълго вълнувала Леонардо.

    В една от залите на Сеньорията във Флоренция Леонардо рисува „Битката при Ангиари” едновременно с Микеланджело, който работи върху картината ”Битката при Кашино”. Работата върху стената останала недовършена или по-точно се разрушила веднага след завършването ѝ в резултат на един неудачен живописен експеримент. Картонът не е запазен, но от него са правени копия от различни художници. В тази картина Леонардо се спира на безумието на войната за разлика от Микеланджело, който пък изобразява мъжество и геройство. Център на творбата е схватката за знамето, където са се сплели като кълбо конете и ездачите. Кой е прав и кому трябва да принадлежи победата е безинтересно за Леонардо; важното в случая за него е да покаже безмислието на войната чрез освирепелите и озверени лица на войниците.

    Последната картина на Леонардо да Винчи е „Йоан кръстител“. Създадена е от 1513 до 1516г. Картината изобразява Йоан Кръстител в усамотение. Йоан е изобразен гол, с дълга къдрава коса и се усмихва загадъчно, като по този начин наподобява на известната картина на Леонардо „Мона Лиза“. Той изглежда женствено. Държи християнски кръст  в лявата си ръка, а с дясната сочи небето. Смята се, че кръстът е добавен по-късно от неизвестен художник.

    Любопитно: Години наред картината „Спасителят на света“ не е признавана за творба на Леонардо да Винчи. Десетки учени се съмняват в автентичността и са считали, че е дело на ученик на гения.

    Едва през 2011г. картината официално е обявена за рисувана от Леонардо да Винчи.

    Category: My files | Added by: Oli
    Views: 2 | Downloads: 0 | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: