Зрял /висок/ Ренесанс – част III – Рафаело

Материалът е подготвен от Оливера Арнаудова /ползван е и помощен материал на Еми Марианска от статията ѝ „Мадоните на Рафаело“/

Рафаело Санти /1483-1520/ е син на художник, роден е в гр. Урбино. Художествената си дейност започва в Перуджа и Флоренция, където има възможност да се запознае с творчеството на учителя си Пиетро Перуджино, на Леонардо да Винчи и Микеланджело, които му оказват влияние.

В творчеството му твърде голямо място заема проблемът за човешката красота-физическа и душевна. Изкуството му е лирично и драматично, богато живописно и скулптурно обобщено. Идеализацията във формата показва грацията и съвършенството, които са отличителни черти в стила му.

Мадоните, които рисува са красиви и нежни майки, с емоционален поглед и романтичен мир. Рафаело си служи с меката и изразителна форма и устойчивата пирамидална композиция на Леонардо. Многобройните мадони на Рафаело имат винаги едно и също съдържание-майчината любов и синовната привързаност. В повечето от тях важно място заемат голите фигури на Христос и Йоан Кръстител, деца, които не по детски възприемат света и които знаят за предстоящата си мисия.

Едни от най-значителните мадони на Рафаело са:

„Мадоната на стола”

Тази Мадона се отличава от предишните работи на Рафаело. Рисувана е в периода 1513-1514г. На тази картина Дева Мария изглежда някак по-„земна“.

Всъщност за тази картина Рафаело за пръв път използва модел – позира му една девойка.

Традиционните одежди на Мадоната от останалите му картини – червена рокля и син плащ, тук са заменени с простичка дреха.

„Мадоната от Конестабиле“ /1502-1504/

Картината се съхранява в руския „Ермитаж“. Закупена е през 1870 г. от император Александър II, като подарък за съпругата му. Императорът я купува в Перуджа, Италия, от граф Конестабиле делла Стафа /оттам и наванието на платното/. Историята е доста любопитна: Графът се нуждаел от средства и независимо от упреците, че се разпорежда с национална ценност, я продава срещу… 100 000 рубли.

Картината на Рафаело оцелява в музея по време на активната разпродажба на „Ермитажа“ след Великата октомврийска революция през 1917-а. Никой не я купил, и така тя остава в експозицията на „Ермитаж“ и до днес.

„Мадона Грандука“

Нарисувана от Рафаело около 1504 г., когато той пристига във Флоренция и там се запознава с техниката сфумато, по която работи Леонардо да Винчи.

Сведеният поглед на Мадоната изразява смирението й, червеният цвят символизира жертвената кръв на Христос, а синият плащ – непорочността на Божията майка.

Според експерти, първоначалният фон на картината е бил пейзаж, а сега е черен фон. Последните изследвания показват, че този фон е бил нанесен не по-рано от 100 години след създаването на картината от Рафаело. Остава загадка, от кого?

„Мадона Алба“

Нарисувана от Рафаело в периода, в който той е в Рим – около 1511 г.

Тогава художникът е поканен от папа Юлий II да зографисва зали във Ватикана.

По същото време е там и Микеланджело, който рисува Сикстинската капела. Рафаело е силно впечатлен от фреските му, и под негово влияние рисува „Мадона Алба“.

В сравнение с по-ранните платна на художника по тази тема, в тази картина Мадоната не е така смирена – изглежда като обикновена жена, доста по-уверена в себе си.

До 1931 г. „Мадона Алба“ се намира в руския „Ермитаж“, след което е продадена на един американски магнат.

„Сиктинската мадона”

В израза на лицето си Мадоните на Рафаело носят тъга и печал, произхождащи от мисълта за бъдещите страдания и гибел на Христа; тази печал се усилва и стига до дълбок драматичен израз в „Сикстинската Мадона” /1513-1514г./. Изображението на Мадоната тук стига до величав и монументален образ. Фигурата ѝ заема средната ос на композиционната пирамида, а погледът ѝ се извисява нагоре към смисловия център – нежно допрените глави на майката и детето. Това създава величава тържественост в сцената.

Картината била предназначена за олтарна картина в църквата Св. Сикст в Пиаченца. В нея обаче Рафаело излиза от традиционните олтарни образи на светии – върху облаци Мадоната бавно слиза към вътрешността на църквата, като носи в ръцете си малкия Христос. Драматичният израз на лицето ѝ има за цел да покаже на присъстващите богомолци мисията на своя син.

„Сикстинската мадона“ е считана от изкуствоведите за връх в изобразителното изкуство от епохата на Ренесанса.

Тя се отличава от другите „мадони“ не само по композиция, но и по позата и погледа на Божията майка. Освен това, за разлика от предишните картини, които са изпълнени върху дърво, тази е нарисувана върху платно.

„Сикстинската мадона“ дълго време е красяла един от храмовете на италианския град Пияченца, докато не я купува оттам Август III, курфюрст на Саксония /б.а. член на избирателната колегия на Свещената римска империя/.

Върви легендата, че той заповядал да му повдигнат трона, за да огледа хубаво картината.

Днес платното се съхранява в Галерията на старите майстори в Дрезден.

Ето и някои други картини на Рафаело:

Дамата с еднорога /1505-1507/

Творчеството на Рафаело не се ограничава само с рисуване на мадони; той рисува и многофигурални религиозни и исторически картини и портрети. Композиционното решение на многофигуралните композиции се различава от това на мадоните; обикновено фигурите са разположени като процесия в хоризонтално направление, в полукръг и др., например „Обручението на Мария”, „Полагането в гроба”, „Диспутът за причастието”, „Атинската школа”.

Рафаело бил препоръчан от Браманте на папа Юлий II, който го извиква от Флоренция в Рим за да изпише ватиканските станци /стаи/. Тук той създава редица стенописи с религиозно и историческо съдържание, най-значителни от които са „Диспутът за причастието” и „Атинската школа”.

В „Атинската школа” Рафаело изобразява древногръцките мислители и философи на фона на величествен интериор. Тук са събрани философи и мислители, някои от които не са съвременници един на друг. Композиционния център е в средния план, където са разположени фигурите на Платон и Аристотел, придружени от свои ученици и съмишленици. В образите на Платон и Аристотел Рафаело показва борбата между идеалистическата и материалистическата философия – Платон сочи с пръст нагре към небето, твърдейки, че светът е там; Аристотел е поставил едната си ръка хоризонтално напред, твърдейки, че светът е само долу, на земята.

„Диспутът за причастието” е с религиозно съдържание, без обаче да е взет за сюжет някакъв текст от евангелието, а един дълъг спор в историята на християнската църква. В композиционно отношение стенописа е разделен на два пояса един над друг; горе е изобразена върху облаци Светата Троица, заобиколена от апостоли и мъченици, а долу-представители на църквата. Земните представители на църквата в лицето на висшето духовенство спорят, съдят и наказват със смърт тези, които не са съгласни с тях, в противовес на античните философи от „Атинската школа”, които доказват правотата на идеите си само с логични доводи.

От портретното творчество на Рафаело особено значителни са портретите на папа Юлий II, на папа Лъв X сред кардиналите си и на Дона Велата.

„Дона Велата“– 1516г

Никога няма да узнaем какви стъпки е щял да предприеме по-нататък Рафаело, тъй като животът му прекъсва рано, умира само на 37 години  в преломен момент за Високия Ренесанс. Обаче е показателно, че някои от водещите маниеристи от следващото поколение са излезли от неговата работилница и предприемат неговия стил като своя отправна точка.

В Рим всички скърбят за загубата на големия маестро. Урната с праха му е погребана в римския Пантеон. След смъртта му Пиетро Бембо пише епитаф, който е изсечен над гробницата му: „Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.

Любопитен факт:

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.