Зрял /висок/ Ренесанс – част IV Микеланджело Буонароти /1475-1564/

Материалът е подготвен от: Оливера Арнаудова

Mикеланджело произлиза от обедняла и загубила значението си фамилия във Флоренция. Живопис учи при Гирландайо, а скулптура при Бертолдо ди Джовани-ученик на Донатело. Скулптурното си майсторство усъвършенства чрез наблюдаване на антични статуи и особено на „Лаокоон” от където взема майсторството да се моделира човешкото тяло.

За разлика от Леонардо, Микеланджело изпълнява бързо и акуратно всичките си поръчки през дългата си и бурна кариера. Той създава един скулптурен и живописен свят от динамични и дейни хора, на които целта в живота е да творят.

Микеланджело е живописец, скулптор и архитект, както повечето големи художници на Ренесанса. Живописните си работи моделира обемно, като отразява детайлно анатомията на човешкото тяло, така че те приличат по-скоро на скулптурни произведения, отколкото на живописни. Той познава до съвършенство човешкото тяло и както никой друг го изобразява в най-сложни положения и ракурси.

Микеланджело започва изобразителната си дейност предимно като скулптор, който още в първите години на творчеството си владее формата до съвършенство. Неговата „Пиета” от 1498-1500г., смятана за първата му зряла творба, а тогава е само на 22г., показва един голям майстор. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение – надгробен параклис в базиликата „Св. Петър” в Рим. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.

Облеченото тяло на майката и голото на сина ѝ върху коленете са вярно конструирани с правдиви анатомични подробности, мраморът е гладко и прецизно издялан, композицията е ясна и уравновесена чрез пирамидално разположение на обемите.

Микеланджело създава в изкуството си един свят от силни, волеви личности, винаги неспокойни и дейни. За да изобрази този свят, той е принуден често пъти да се отказва от пирамидалната композиция и да разполага фигурите в диагонално направление.

През 1503г. Микеланджело скулптира „Давид” по поръчка на Флорентинската Сеньория. Статуята трябвало да е символ на флорентинската свобода.  Мястото ѝ не било предварително определено и за тази цел била назначена комисия, в която участвал и Леонардо да Винчи. Леонардо се противопоставил на мнението „Давид” да бъде поставена на средата на площада пред сградата на Сеньорията, защото щяла да пречи на движението. Статуята обаче била поставена на площада срещу Палацо Векио. И оттук възниква конфликтът между двамата майстори.

В „Давид” Микеланджело въплъщава действие, мъжество, решимост и геройство – мотиви, с които е пропита най-значителната част от творчеството му. Темата за „Давид” е почерпана от старозаветната легенда за единоборството между великана Голиат и юношата Давид, който с камък и прашка побеждава противника си. Тази тема е разработена и от други художници; например Донатело и Верокио правят всеки поотделно статуя на Давид, но техните статуи са различни от тази на Микеланджело – в техните юноши не са въплътени такива силни морално-волеви качества.

За Сеньорията във Флоренция Микеланджело рисува картон за фреска със сюжет „Битката при Кашино”, но не изпълнява фреската. Картонът не е запазен. В противовес на Леонардо, който изобразява безумието на войната, Микеланджело се спира на нейната героична страна, на дълга към отечеството. На широк план в дълбочина били изобразени флорентински войници, някои от които се къпят по време на почивка, разтревожени от сигнал, зовящ ги за бой; войниците бързат да се облекат и заловят за оръжието; те са изпълнени с готовност за бой и воля за победа.

Папа Юлий II поканва Микеланджело да му направи гробница в Рим. Гробницата била замислена като огромно съоръжение с многобройни скулптурни произведения; от тях са изпълнени много малко, тъй като папата, подтикван от Браманте се отказва от намерението си. От гробницата на папа Юлий II е „Моисей” – олицетворение на мъдрост, воля и мъжество.

След като се отказва от гробницата, папата възлага на Микеланджело изписването на тавана на Сикстинската капела в Рим. Тук в продължение на 4 години /1508-1512/ Микеланджело изписва една огромна плоскост от около 500кв.м., в която рисува много личности, надарени със свръхчовешка енергия, воля и ум. Главна тема на фреските са старозаветни легенди. Централната плоскост на тавана е разделена на 9 полета, в които са изобразени „Бог на хаоса”, „Създаването на слънцето и луната”, „Създаването на Адам”, „Грехопадението”, „Потопът” и др. Около сцените са изобразени в най-различни положения голи юноши, в полетата между стените-различни библейски легенди, а в долната част на свода, в пандантивите-различни пророци и сибили, потънали в размисъл или тълкуващи съдбата на човечеството.

В „Създаването на Адам” бог е представен в образа на устремно летящ в простора деен и неуморим старец, който чрез докосване с пръст вдъхва живот с Божествената искра на отпуснатото и лишено още от жизнен порив тяло на Адам.

В Сикстинската капела Микеланджело създава такива сложни движения и ракурси в човешкото тяло, за каквито никой от предшествениците му дори не е мечтал. Живописта в Сикстинската капела е обемна и пластична; телата са моделирани така, че приличат по-скоро на скулптурни произведения.

Във Флоренция Микеланджело работи над гробницата на Джулиано и Лоренцо Медичи, за която създава скулптурни фигури. Скулптурните образи тук са мощни и пластично разработени, но уморени и песимистични; те не са така сигурни и уверени в себе си както в „Давид”, в „Битката при Кашино” и в тавана на Сикстинската капела.

Върху саркофага на Джулиано Микеланджело поставя алегорични фигури на „Нощта” и „Денят”

Песимизмът в творчеството на Микеланджело е логическа последица от упадъка на буржоазно-републиканския режим във Флоренция и настъпването на католическата реформа.

Дълги години след изписването на тавана на Сикстинската капела на Микеланджело било възложено да изпише върху източната стена на същата капела „Страшният съд”. Тук той създава още едно величаво произведение, изпълнено с драматизъм и бурни движения. В центъра на композицията е огромната фигура на Христос, който с енергичен жест отделя грешни от праведни. За да отдаде всекиму заслуженото; в неговия образ няма нищо от християнското смирение-той по-скоро прилича на антично езическо божество.

В последните години на живота си Микеланджело се връща към темата „Пиета” за да въплъти други идеали и дух-дух на отчаяние и песимизъм. В „Пиета Ронданини” липсват героичните мотиви; тя до крайна степен носи израз на трагична обреченост; композицията е неустойчива, фигурите са силно издължени и с не така щателно разработени детайли; на места гладката повърхност на формите преминава в силно груба повърхност, оставена от ударите на чука и длетото, тези места се превръщат в естетически елемент. Върху творбата геният работи 6 дни преди смъртта си.

Микеланджело, също както и Леонардо оставя голям брой рисунки, в които щрихът е динамичен и изразителен.

Леонардо, Рафаело и Микеланджело като живописци моделират формата предимно с локални тонове; те не използват колорита като средство за на по-голяма емоционалност в съдържанието на картината, както това правят след тях венецианските художници. Но все пак обхватът на палитрата на Микеланджело е удивителен.