Готическо изкуство /средата на XII-XVв./

 

Материалът е подготвен от Оливера Попова

 

През XII в. в западноевропейския феодализъм се извършват важни промени. Градовете един по един се освобождават от зависимостта на феодалите, разрастват се и стават средище на средновековния икономически и културен живот. Появяват се стоково-паричните взаимотношения. Оформя се нова класа-класата на гражданите, чийто интереси са в противоречие с тези на феодалите. Градовете забогатяват. Готиката, която прави най-големи завоевания в областта на архитектурата е немислима без икономическата мощ и парите на градовете. Готическото изкуство се появява в северните области на Франция. Развитието ѝ започва през 1140 във френската област Ил дьо Франс (област около Париж) като наследник на романския стил. През 14 в. готиката постепенно замира, отстъпвайки пред Ренесанса.

 

Натрупването на строителни похвати и научни познания в края на романския период дават възможност да се заменят тежките стени - носители на горните конструкции, с леките елементи на колоните и арките. С намаляването на градежните обеми се разширява вътрешното пространство.

 

Характерно за готическата архитектура са силно издължените вертикални елементи. Така се създава възприятие за лекота и възвишеност в противовес на романската архитектура. Погледът се извисява нагоре. Това е важен идейно-естетически момент, обоснован от идеологията на католическата църква. Тежките стени се премахват и заменят от групирани една до друга колони. Отворите, образувани от колоните, се заемат от огромни прозорци-витражи. Полукръглата романска арка е заменена от стреловидно пречупена. Стреловидната арка идва от арабската архитектура , която готическите архитекти геометризират. За разлика от арабската двете дъги на арката стават части от правилни окръжности. Полуцилиндричните сводове също са заменени от островърхи сводове.

 

В конструктивно отношение различните готически катедрали имат много сходни черти. Те са предимно трикорабни. Трите кораба са подчертани с редове от колони, разположени в надлъжно направление. Средният кораб е значително по-висок от останалите. Страничното действие на корабните арки е уравновесено от дебели призматични тълбове-контрафорси, които се намират вън, около постройката, за да не се намалява вътрешното пространство. Вътрешното пространство на катедралите е величествено и смайващо, също както и фасадата.

 

Готическите катедрали са съвършени конструктивни решения. Строени продължително време, понякога векове, често те не били виждани никога в окончателен вид от техните първоначални проектанти и строители. Най-важната особеност на готическите катедрали в стилово отношение е,че конструкцията е основен художествен елемент. Характерно за готическата архитектура е противоречието между рационализма на конструкцията и религиозната идея, вложена в нейните форми, идея, която отнася вниманието на човека нагоре към идеализирания небесен свят.

 

Характерно за готическите катедрали е богатата стъклопис по витражите и липсата на стенна живопис /защото няма стенни плоскости/. Миниатюрната живопис е създадена от професионалисти и е на много по-високо ниво от романската живопис.

 

Най-значителни катедрали в готически стил са „Парижката Св. Богородица”, Реймската катедрала, катедралата в Сен –Дени, Шартр-Франция, катедралата в Кьолн, Бамберг - Германия, „Св. Вит”, „Св. Стефан”-Австрия, Мариацката катедрала-Полша и др.

 

Скулптура

Скулптура се развива и отива значително по-напред от романската. Образите на готическата скулптура са по-човечни и по-реалистични. Срещат се битови и календарни сцени. Гънките на дрехите започват да очертават сързмерностите на човешката анатомия. Композициите са добре обмислени. Фигурите получават равновесие за тежест.

 

Орнаментика

В орнаментиката се вземат за мотиви елементи от заобикалящата човека действителност: листа от явор, дъб, клен, детелина, папрат, клонки от повет, тръни, плодове, цветя и др., които се стилизират чрез завиване и взаимно обвиване. Краят на завитите клонки завършва с цветче или листно разширение. Така се оформя типичният готически орнамент от окастени клонки и листа. Към края на готиката елементите на мотивите стават по-тънки, изящни и наподобяват природата.

 

Книгоизкуство

Архитектурата оказва огромно влияние върху книгооформянето и шрифта. Шрифтовата характеристика на буквите извънредно много се променя. Буквите стават по-украсени. Оформят се шрифтовете текстурт, бастард, готически курент, кръгъл готически, готическа антиква, печатният шрифт на Гутенберг. Постепенно започват да се очертават малките букви с ъгли, а след това да се оформя ъгловата готическа азбука-най-напред във Франция, а след това в Англия и Германия.

 

Готическите инициали често пъти са съчетавани с рисувани цветни орнаменти (злато, синьо и червено). За надписи при архитектурни строежи вместо римски капиталии е употребяван шрифтът минускул, който действа като орнамент или решетка; той също достига до тържествена монументалност като стъклописта на катедралите.

 

Особеност на готическите шрифтове е тяхната вертикална насоченост по подобие на архитектурата.

 

В края на Готиката Йохан Гутенберг въвежда печатането на текст от подвижни букви – типи. Резецът и отливният инструмент започват да оказват своето влияние върху шрифта покрай инструмента за писане. Резецът придава финес на твърдите линии на антиквата, прави засечките по-точни, а различията между тънките и дебелите щрихи на буквите по-контрастни. Чрез Гутенберговото изобретение достъп до книгите имат вече не само богатите хора и църковните служители, но и по-обикновените хора. Книгите започват да се печатат в тиражи, а печатарите стават културтрегери на науката и изкуството.