Изкуството на Ренесанса – част IV 

Ранен Ренесанс (кватроченто) 

Живопис и скулптура

/Материалът е подготвен от Оливера Попова/

През 1402г. търговското сдружение във Флоренция обявява конкурс за направа на бронзови врати с релефи на Баптистериума. Темата на конкурса била  „Жертвоприношението на Авраам”. Премирани били творбите на Брунелеско и Гиберти. Журито взема решение да възложи изпълнението на вратата на Гиберти. И Брунелеско и Гиберти използват античния релеф. Те познават анатомията на човешкото тяло в сложни положения и ракурси. В някои от сцените са включени и битови елементи, от което творбите изглеждат още по-съвременни и свежи.

Гиберти /1378-1455/работи две врати на Баптистериума /северната и източната/ повече от 40 години. На източната врата са изобразени 10 сцени от Стария завет, а на северната – 28 от живота на Христос. Гиберти моделира великолепно човешкото тяло; диплите на дрехите падат свободно, като подчертават човешката анатомия и движения. Гиберти разполага фигурите в перспективно изменена пейзажна обстановка, от която лъха въздух. Така той, като използва живописни похвати в релефа, оказва огромно влияние върху живописта след себе си, която през тречентото все още не решава проблема за пространството. Така годината 1402, в която Гиберти спечелва конкурса, се приема като начало за ранния италиански ренесанс.

Съвременник на Гиберти е Донатело /1385-1444/. Той е основоположник на кръглата ренесансова скулптура. Творчеството му е огромно и разнообразно. Между най-известните му творби са фигурите на пророци, предназначени за звънарницата във Флоренция. Всеки един от тези библейски образи е обрисуван със строго определена физиономия и душевно състояние. Статуята на Йов е наречена от флорентинците  „Цуконе”, защото в нея те познали свой съгражданин с това име. Донатело е работил и портрети. За направа на конната статуя на Гатамелата той използва за образец римската конна статуя на Марк Аврелий.

Гиберти и Донатело имат много ученици и последователи, но никой от тях не достига учителите си. Най-известни са Бенедето да Маяно, Антонио Роселини, Лука де ла Робия, Якопо де ла Куерча.

Живописта на кватроченто също отива напред. За това допринася прилагането на законите на перспективата в нея. Човешките фигури се разполагат вярно в пейзажната обстановка и архитектурния интериор. Тя е предимно монументална, изпълнявана в техника алафреско.

Мазачо /1401-1428/ извежда живописта на нов път. Фигурите на картините му са едри и внушителни. В картината „Намирането на стратера” той обединява действащите лица около един смислов център. Светлината облива фигурите и моделира формите. Той рисува още „Изпъждането на Адам и Ева от рая” , които са първите голи тела на ренесансовата живопис.

Филипо Липи /1406-1492/ рисува тврде често в религиозните си картини свои съвременници, жена си и себе си. В картината „ Коронясването на Мария” например липсва религиозен мистицизъм.

Пиеро де ла Франческа /1420-1492/ рисува религиозни картини и портрети. По-значителни обаче са портретите му. Извънредно интересни са портретите на Фредерико да Монтафелто и на жена му Батиста Сфорца изобразени в профил.

Петнадесети век е твърде богат на ярко изявени таланти, всеки от които внася нещо ново в изкуството – Пиетро Перуджино, Гирландайо, Верокио, Андреа Мантеня, Сандро Ботичели, Лука Синьорели и др.

Сандро Ботичели /1444-1510/ е най-индивидуален от художниците на кватроченто както по тематика, така и по стил. Темите на картините му са из античната митология. Човешките тела при него са фини, издължени и грациозни. Той създава идеализиран тип голо женско тяло, кръшно, нежно, бледорозово с детски израз на лицето. „Раждането на Венера” е тема, разработвана още от древните гърци, но тук Ботичели отива много по-напред в идеализацията. Още по-идеализирана и поетична е картината „Пролет” – женските тела на Венера, трите грации, Флора са облечени в тънки прозрачни туники.

Следва: Ренесансът в книгоизкуството