Изкуството през първобитнообщинния строй

 

С появата на човека започва предисторическото време, което се разделя на шест големи епохи – палеолит /старокаменна/, мезолит /среднокаменна/, неолит /новокаменна/, каменно-медна, бронзова и желязна. По продължителност тези епохи траят различно в различните части на света.

Палеолит

Първобитното изкуство се появява през късния палеолит. За Европа и Азия времето на палеолита е през ледниковия период. През палеолита се оформя първобитнообщинният строй, при който средствата за производство и продуктите за съществуване-храната са притежание на цялата обществена единица-рода. Оръдията на труда на първобитния човек – сечива, шила, ножове и др. са от камък. Още при направата на тези сечива човек показва стремежа си да пресъздава природата. Следователно още тук се намират корените на изкуството. За жилище на човека служат пещерите. Там той намира защита срещу зверовете и неблагоприятните природни условия. В пещерите човек е оставил най-старите паметници на изобразителното изкуство.

Пъвобитният човек от палеолита изобразява само онова, което е свързано с неговото съществуване: животни, които са предмет на лов или предимно женски фигури, защото жената стояла начело на рода.

Изкуството през Палеолита е реалистично. Многобройните животни, нарисувани по стените на различните пещери са предадени в най-характерните за тях движения и състояния. Анатомичните особености на всеки вид животно са дълго наблюдавани и вярно предадени. Реалистичните изображения на животни в пещерите имат една особеност: всяко животно е изобразено само за себе си, а там, където са нарисувани едно до друго много животни, между тях няма никаква композиционна връзка. Човекът също не се изобразява заедно с животното.

Появява се и скулптурата. Нейните корени се намират в първобитното каменоделие-очукване на каменните сечива. Скулптурните находки са ограничени на брой. Това са малки статуетки, направени от камък или слонова кост. Изобразявани са голи женски фигури, известни под името „първобитни Венери”. Мъжки фигури не са намерени, а може би не са скулптирани, тъй като жената е на особена почит-стояла е начело на рода. В тези фигури е отразен идеалът за женска красота в онази сурова епоха-едри, груби и силни. Красиво е било онова, което е жизнено, а у жената-способността да продължи рода.

Статуетки на жени са намерени в Австрия до Вилендорф-Вилендорфската Венера, във Франция /Ментон/, в Русия /край р. Дон, в Чехия и т.н. При всички тях силно са почертани гърдите, коремният триъгълник и ханшът.

Първоначално човек е изобразяван отделно от животните. По-късно от отделните рисунки на хора и животни се появяват фигурни композиции, в които човекът е изобразяван в някакво взаимотношение с животното.

 

Мезолит

През мезолита се извършват промени в обществото. Започва родово и племенно обединяване. В тематичния кръг на изкуството настъпват промени. Започва да се изобразява нещо неизвестно преди – племенни войни. Рисунки от мезолита се намират не само в пещери, а и на открито-по скали. Рисунката не е вярна и точна. Една от най-хубавите творби на мезолита е „Трите танцуващи фигури” /Северна Африка/. У нас подобни изображения има в пещерата Магура. Характерно за тези изображения е това, че са силуетни.

 

Неолит

Новокаменният период започва с оттеглянето на север ледовете на Европа. Човекът започва да се занимава със земеделие и занаяти и да опитомява животни. Начело на обединените родове застава мъж-старейшина. Религиозните вярвания приемат определена форма. Те полагат основите на идолната скулптура. Човекът излиза от пещерите и започва да строи изкуствени жилища от колове, трева и шума. Появяват се и монументални каменни строежи с култово предназначение. Има веществени данни, които свидетелстват, че освен култови строежи с аправени и отбранителни съоръжения от грамадни, грубо очукани камъни-т.н. циклопски строежи. Така се появява архитектурата. В изкуството се появява стремеж към подреждане на фигурите в симетрия. Линията и формата на изображение през неолита са силно стилизирании стигатдо там, че са израз по-скоро на някакво въображение, отколкото на реално видени неща. Появява се и керамиката като нов вид изобразително изкуство. Керамичните съдове са украсявали със силно стилизирани фигури и изображения, които достигат до орнамент. Каменно-медна и бронзова епоха При тези епохи се развиват извънредно много приложните изкуства. Медта и бронзът, като изместват каменните сечива. Те започват да се прилагат и в изкуството. От тази епоха са намерени различни украшения и статуетки от бронз – „Слънчевата колесница” от Трудхолм. Изкуството през бронзовата епоха се насочва все повече към стилизация и орнамент и се свързва с предмети на приложните изкуства.

 

Железен век

Железният век започва с откриването и употребата на желязото от човека. В Европа употребата на желязо започва с около 1000г. по-късно от Египет и териториите около реките Тигър и Ефрат в Предна Азия. Културата на железният век се разделя на Халщатска /900-500г. пр.н.е./ и Латенска /500 г. до н.е./ Тематичният кръг на изкуството в сравнение с бронзовата епоха не се променя особено. Голямо разпространение добива орнаментът. Носители на Халщатската и Латенската култура по нашите земи са траките, в Южна Русия-сарматите и скитите, в Италия-етруските, във Франция-келтите. У нас траките са оставили многобройни произведения на изкуството – Вълчидръмското, Рогозенското, Боровското, Панагюрското златно съкровище, както съкровището от Свещари и мн. други. Сред скитите и сарматите се формира зверинният орнамент, който преминава и у траките. Според проучванията писмеността сред американските индианци, които се намирали на подобна степен на културно равнище е била предметна и картинна. Силно стилизираните изображения поставят началото на йероглифната писменост.