Древногръцко изкуство /I част/

Древна Гърция била разположена в южната част на Балканския полуостров, приблизително на територията заемана от днешна Гърция. Древните гърци били смели и опитни мореплаватели. Те организирали експедиции за основаване на колонии по бреговете на Черно и Егейско море, както и по бреговете на Южна Италия.

 

Робовладелското общество тук се различава от това на Меспопотамия /Двуречието/ и Египет. Деспотичната власт на Изтока не се възприема в Елада. Постепенно в Елада царската институция бива премахната и заменена с републиканска. Установява се робовладелска демокрация, която дава равни права на всички робовладелци и свободни граждани, но не и на робите. Свободният гражданин се насочва към създаването на всички онези духовни, материални и културни ценности, пред които човечеството се прекланя и до днес.

 
Робовладелската демокрация налага своя отпечатък върху изкуството. В центъра му стоят човекът, неговата физическа и духовна красота, вярата в творческите възможности на свободния гражданин. При обясняване на природните явления се влага разумно начало. В гръцката митология фантастичните чудовища на Изтока-свинкс, дракон, минотавър, хидра и др. биват избивани от различни герои. Мисълта на древният елин е била освободена от кошмарните видения на техните силуети по дворци и храмове.

Боговете и богините добиват човешки образ. Изкуството на Древна Гърция възвеличава човека, а не идеята за неограничената власт на деспота.
Творбите на изкуството в Древна Елада се поставят по обществени места.
Темите и сюжетите на старогръцкото изкуство са из митологията и преданията на героите, създадени още през родовообщинния им строй.

Историята на Древна Гърция се разделя на следните главни периоди:

1. Омировски-героичен (XII-VII в.пр.н.е.). Това е времето на разпадане на родовообщинния строй. През него процъфтява епосът, създадени са Илиадата и Одисеята.

2. Архаичен (VII-VI в.пр.н.е.). През този период се развиват науката, философията и изкуството.

3. Класически (V-почти до края на IV в.пр.н.е.) През този период изкуството достига връхната си точка.

4. Елинистичен (края на IV-I в.пр.н.е.). През този период старогръцката култура става култура на народите от Стария свят.

 
Омировски период
През Омировският период робовладелското общество е в началото на развитието си. Трудът на робите се използва за развитие на стопанството. Създава се митологията. Изобразителното изкуство е още слабо развито. До нас са достигнали главно керамични произведения.
По запазените вази върху, бледожълт фон са нарисувани с черни линии геометрични орнаменти. Намерени са вази високи колкото човешки ръст. Те са украсени с геометрични орнаменти, най-разпространен от които е меандърът. Изобразени са и силно стилизирани човешки, растителни и животински образи.
Южният климат налага и отпечатък върху архитектурата. Култовите постройки, театрите и др. Имат открит вътрешен двор, който изпълнява ролята на зала. Представата за храмовете добиваме от два модела-единят от Аргос, а другият от Перахора. Това са неголеми помещения с портал, оформен от дървени колони.
Скулптурата е още в началото на своето развитие. Намерени са теракотни и бронзови статуетки. Фигурите са работени наивно.

 
Архаичен период
През него се развива робовладелството. Появява се паричната размяна в търговията. Властта на родовата аристокрация бива сменена от демокрацията. През този период старогръцкото изкуство излиза от примитивизма и тръгва по пътя на реализма.
Керамика. Керамиката прехвърля границите на занаята и става високохудожествено изкуство. Все още се чувства влиянието на Изтока. По вазите се намират изображения на грифони, лъвове, свинксове. Източните мотиви обаче постепенно изчезват и на тяхно място се появяват човешки фигури в разнообразни композиции. Рисуват се черни фигури на червеникавия фон на печената глина, т.н. чернофигурна вазопис.
Вазописта и съответно живописта достигат най-голям разцвет в Атина. Към 530г. започват да се рисуват червени фигури на черен фон, т.н. червенофигурна вазопис, която измества чернофигурните изображения.

 
Архитектура. Органичната връзка между архитектурата и скулптурата на Изтока преминава в Гърция. Най-монументалните архитектурни съоръжения са храмовете. Старогръцките храмове се оформят в три архитектурни системи-ордери: дорийски, йонийски и коринтски. Първите два се създават в архаичния период, а третият – в класическия.

 
Дорийският ордер се развива в Пелопонес и в колониите на Сицилия и Южна Италия. Дорийската колона е тежка и по-ниска от йонийската и коринтската. Тялото и е набраздено с улеи-каналури, няма основа и стъпва направо върху стилобата. Най-типични паметници на дорийския ордер са храмовете в Селинунт /Сицилия/, „Базиликата” в Пестум – Южна Италия и др.

 
Йонийският ордер се развива главно по Малоазийското крайбрежие и егейските острови. Тялото на колоната е по-стройно и високо от това на дорийската колона и има база. Капителът се състои от кима и волути/охлювици/ и е с две фасади. Типичен пример на йонийски ордер е храмът на Артемида в Ефес от VI в.пр.н.е.

 
Коринтският ордер, който се създава чак през V в.пр.н.е. е сходен с йонийския. Главната му особеност е капителът. Той е композиран сложно и не е установен така точно, както дорийският и йонийският капител. Основен декоративен и пластичен мотив при него е акантовият лист.

 
Наред с храмовете са строени и други обществени постройки – стадиони и театри. Кръглата скулптура заема значително място през този период. Запазени са редица прави фигури на младежи и девойки, сравнително добре пропорционирани и в едри форми, без щателна разработка на детайлите. Важна особеност на кръглата скулптура е, че фигурите са построени по закона за фронталитета, т.е. лявата и дясната половина са симетрични. Лицата са озарени от т.нар. йонийска или архаична усмивка. Единят крак обикновено е пристъпил леко напред. Човешката фигура се скулптира и е по-раздвижена.

 

Към края на архаиката скулптурата не повтаря създадени образци. Тя прави огромна крачка напред в овладяване на пластичността и анатомията на човешкото тяло за догонване на съдържанието във формата.