Древногръцко изкуство /II част/
Kласически период

През класическият период са станали съществени промени в общественият живот на Древна Гърция. Завършват гръко-персийските войни. Настъпва мир, който дава възможност да се натрупат материалн ценности. Град Атина става политически и културен център на елинските полиси. Тук окончателно се установява робовладелската демокрация, което дава възможност да се използват натрупаните богатства и ценности за благоустрояване на града и за развитие на изкуството. В Атина се създават ненадминати творби на изкуството, докато в Спарта, където има аристократична власт, не се създава нищо значително в областта на културата.

 
Стиловата особеност на старогръцкото изкуство е характерна със съвършенството, яснотата и простотата на формите, с неговата човечност.

 
Класическият период се предшества от кратък ранен класичен. През него скулптурата се отърсва окончателно от статичността и фронталността. Човешките тела се предават анатомично вярно. Движенията им стават стегнати и елегантни.

 
Най-значителният скулптор на ранната класика е Мирон. Той е работил с бронз. Творбите му не са запазени в оригинал, но са останали копия и повторения по тях от мрамор. Той е скулптирал голи тела на атлети, богове и силени. Фигурите му са динамични: изобразени са на границата на две движения-едното свършва и в същият миг започва другото. Известна негова творба е-„Дискохвъргача”.

Висока класика

През периода 450-410 г.пр.н.е. процъфтява атинската култура. През този период при управлението на Перикъл атинската робовладелска демокрация е в пълен разцвет. Материалната и духовната култура се създават от човека за човека.

 
Архитектура

Архитектурната и скулптурата са в особено голям разцвет. Архитектурните паметници са богато украсени със скулптурни произведения.
По времето на Перикъл започва изграждането на величествения архитектурен ансамбъл на Атинския акропол-храма на Атина Партенос/Партенона/, храма на богинята Нике, Ерехтейона и др. Към ансамбъла води вход-Пропилеите. Партенонът е построен от архитектите Иктин и Каликрат. Най-великият скулптор Фидий ръководи цялостната украса.

 
Скулптурата на високата класика отразява душевно равновесие и спокойствие на хората. Изобразените фигури говорят с движенията на цялото си тяло. Лицата са красиви и идеализирани. Те нямат дълбока портретна характеристика. Създават се обобщени типове в портрети на философ, поет и др. Краят на класиката идва да запълни тази празнота. В релефа „Слизането на Орфей в ада” се вижда нова идейна насока в гръцкото изкуство-изобразяване на дълбоки душевни преживявания.
Живопис. За характера на живописта по това време в Древна Гърция се знае по писмени данни и по вазописта, която е била предимно разказвателна.

 
Орнаментика

В нея се използват малко на брой мотиви: меандри, палмети, перли и йоники, акантов лист, бръшлянов лист, розети. Орнаментите се разполагат при прехода от една форма към друга. Характерно за мотивите е, че са ясни, добре пропорционирани, със симетрично разположени елементи. Композиционно мотивите са разположени фризово.

 
Писменост

Финикийското звуково сричково писмо преминава в Елада. В геометричните и ясни форми на старогръцкия шрифт се намира протообразът на днешните латински и кирилски букви. Първоначално там се е пишело отдясно наляво, но с реформата в Атина от 403г.пр.н.е. посоката се сменя отляво надясно. Това се наложило поради употребата на туш за писане, който се зацапвал при писането отдясно наляво. Класическият гръцки шрифт е монументален. Той е бил издълбаван в камък, откъдето са се появили и засечките /серифи/. Освен него за всекидневна употреба и търговска кореспонденция се въвежда един текущ курсив.