Древногръцко изкуство /III част/
Елинистичен период
Старогръцката култура не остава затворена в Елада. Търговските връзки, които се водят с траките, скитите, египтяните, персите, финикийците и др. Спомагат тя да проникне сред народите на Стария свят.
Особено голяма роля за разпространението на старогръцката култура и изкуство изиграват завоевателните походи на Александър Македонски. От смесването на елинската/старогръцката/ култура с тази на източните народи от Александровата империя се получава нова култура-елинистичната. Елинистичното изобразително изкуство използва техническите постижения н акласиката в овладяване на формата, а в съдържанието му влизат нови елементи: вълнение, трагизъм, бурни движения, майчински чувства на любов и покровителство, фаталната обреченост в личната съдба на човека.
След смъртта на Александър империята му се разпада на отделни монархии, т.н. елинистични държави. В тях политическото и икономическото значение на Елада постепенно замират, като им се отрежда първенство в културно отношение. Възникват центрове на елинистична култура, които засенчват Атина. Тези центрове са Египет, Сирия, Пергам и Родос.
Скулптурата се развива извънредно много. Засилва се стремежът за монументалност, засилват се също индивидуализацията и психологическата характеристика в портрета. Разпространение получават парковата и битовата скулптура.
От това време е световноизвестната и с висока художествена стойност Венера Милоска. Предполага се, че е скулптирана от Агезандър. Формите и са идеално женствени. Те преминават плавно една в друга, като оформят цялостната и женска хубост.
Идеалът за мъжка красота е отразен в редица статуи на Аполон с изфинени черти.
Град Пергам в Мала Азия е бил един от главните елинистични центрове. Движението, патосът, трагизмът в пергамското изкуство стигат връхна точка. Израз на болка, лична трагеди и изоставеност са въплътени в статуята „Умиращият гал”.
В „Лакоон и синовете му” дело на Агезандър и синовете му Атинодор и Полидор е отразена неминуемата гибел на човека, определена от боговете. Цялата творба е наситена с патос и страдание, които стигат до театралност. Сюжетът е из Троянската война. Троянският жрец Лакоон се противопоставил н авнасянето на дървения кон в града. За наказание богиня Атина му изпраща две отровни змии. „Лакоон” е между малкото запазени антични творби и продължава да смайва с майсторсвото в изпълнението.
Неспокойният дух на епохата, предизвикан от упадъка на робовладелското общество, честите вълнения на робите и различните нашествия слагат своя отпечатък върху изкуството от този период. Поетичното идеализирано виждане на класиката отстъпва място на наподобителното изкуство.