Културата на етруските

 
Етруските са с най-богата култура заселници на Апенинския полуостров. Предполага се, че те са дошли на Италийския полуостров от Мала Азия в ІХ - VІІІ в. пр. Хр. Разцветът на оригиналната им култура постигнат на местна, италийска почва и се вгражда в основите на по-късно развилата се римска култура.

 
Римляните заимстват много от изкуството на етруските: застрояването на планирани градове, строежа на мостове, скулптирането на реалистични портрети, заимстват свода, арката и купола като конструктивни елементи. От тях римляните заимствали и отличителните знаци на царската и консулската институции: тогата, курулното кресло, ликторите.

 
Етруските изграждали градовете си по предварително изготвен план, строили гробници , бентове, мостове, напоителни и отводнителни системи. Те използват сводести покривни конструкции, заимствани от Двуречието: куполи, арки и сводове.
Жилищна та архитектура на етруските оказва голямо влияние на римската къща. Къщата на етруските има няколко помещения. Богатите къщи са обзаведени разкошно и украсени с живопис, а помещенията са наредени около голямо вътрешно пространство-атрий.

 
Етруските били в непосредствен допир с гръцките колонии по италийските земи, а имали и търговски връзки с метрополиите на тези колонии в самата Елада. Така етруските изпитвали влиянието на гръцката култура. Етруските заимствали в последствие гръцката азбука - етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10 000 надписа, които не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.

 
Освен това взаимствали и театралното изкуство и митологичните представи на древните гърци. По техен образец те започнали да секат златни монети. Аристократите на Етрурия се увличали по чернофигурните и червенофигурните вази. Не случайно именно в етруските гробници са открити много великолепни произведения на гръцката керамика.

 
Характерна украса за етруската керамика са матовата, излъскана повърхност, имитираща метален блясък и релефните фигурки на животни и птици.
В изобразителното изкуство използвали фреска и темпера (пигмент, вода и жълтък). Температа давала възможност за по-ярки цветове. Етруските умеели да улавят настроението на мига. Между развиващите се бурно общества на Елада и Рим, тяхното трябвало да оцелее, синтезирайки непрекъснато, нагаждайки се към изменящата се реалност. Насочени към моментът сега, етруските развили умение да изобразяват лица на конкретни хора, като с това изпреварили гърците в изкуството на портрета.Множество образци са достигнали до нас от подземния град Тарквиния, близо до Рим. Най-чести сцени в тези надгробни рисунки са оптимистични сцени на аристократични удоволствия – банкети, спорт, танци и свирни. След IV век пр. Хр. в изображенията се променил основният тон. Започнали да изобразяват тъжни сцени, свързани със сенките в мистериозния свят след смъртта.

 
Скулптурата на етруските има значителни постижения. Те имали обичай да правят посмъртни маски от восък на починали свои близки. По такъв начин те поставят началото на реалистичния портрет, който в последствие е една от характерните особености на римската скулптура. В Етрурия имат широко разпространение теракотовите, керамичните саркофази с фигурни изображения върху капака. На саркофаг, открит в Цере от втората половина на VІ в. пр. Хр. е изобразена семейна двойка знатни етруски. Опирайки се на възглавници те лежат на трапезно легло и участват в т. н. cena funebris. Мъжът е поставил интимно ръката си върху рамото на жената. Техните тържествени пози и условни жестове са многозначителни и изразяват аристократическо достойнство. Торсовете им са предадени обемно, а покритата с дрехи част на тялото е третирана плоско. Лицата на покойниците са оживени от едва забележима усмивка, която по нещо наподобява това, което нарекохме "архаична усмивка, когато говорехме за архаичната пластика у гърците. Тези прийоми на етруския скулптор явно говорят, че той е под силно гръцко влияние.

 
Подобно на египтяните, които се увековечили с пирамиди, етруските създали цели подземни градове на мъртвите и култа към тях. Запазени са много техни образци от подземния им град Тарквиния, недалеч от Рим. Надгробните им рисунки тук са също специфични - изобразени сцени на многобройни удоволствия на аристократи - пирове, танци, музикални изпълнения, атлетични състезания, веселия. Забелязва се, че след IV в. пр.Хр. надгробните им изображения се променят - разгулните сцени са заменени с песимистични и траурни, в които са уловени сенките от мистичния свят след смъртта. Подобно на египетските обичаи, в етруските гробници са намерени множество оставени на мъртвия предмети като оръжия, бижута, съдове, статуетки и пр.

 
През VII – VI в.пр.н.е. скулптурата изпреварва в своето развитие гръцката архаична скулптура от онова време. Ако сравним Аполон от Вен с гръцките на девойки и младежи от архаиката, ще видим, че етруските са овладели формата много по-добре. Приблизително от VI в.пр.н.е. е бронзовата статуя на „Капитолийската вълчица”, която кърми легендарните основатели н агр. Рим-Ромул и Рем. Старите образи на Ромул и Рем са изчезнали. Днешните са правени по времето на Ренесанса. Особено силно е подчертано дивото и свирепот/о у вълчицата. Това много се понравило на завоевателния дух на римляните и те издигат статуята като символ на гр. Рим.