Римско изкуство – част I

Останките на римската материална и духовна култура са разпръснати по една огромна територия, която обхваща Южна и Средна Европа, Балканския полуостров, Британските острови, Мала Азия, Египет и Северна Африка. За разпространението и спомагат завоевателните походи на Рим.

Римската култура произлиза от гр. Рим и залива цялата империя, но същевременно взема елементи от културата на покорените народи. Римската култура и изкуство не са обаче прост сбор от разнонационални култури. Те имат свой неповторим облик и стил.

По земите на днешна Италия, откъдето Рим започва своите завоевания са живели различни племена: гали, италийци, самнити, латини, етруски, гръцки, колонисти и др. Етруските са с най-богата култура заселници на Апенинският полуостров /справка виж статията за етруски/.

Върху формирането на римската култура наред с етруската оказва влияние и елинската култура. От Елада са внасяни в Рим керамики, скулптури, живопис и произведения на художествените занаяти. Правени са многобройни копия на старогръцки произведения на изкуството. Изкуството на елинистичните държави оказва влияние върху римското изкуство, и то в определена насока; вземат се и се преработват онези елементи от изкуството на Изтока, които най-ясно говорят за силата и непоклатимостта на централната власт.

Историята на Рим се дели на два главни периода: републикански (II-I в. до н.е.) и императорски ( I в. до н.е.-V в. от н.е.)

Архитектура.
В римската архитектура преминават трите гръцки ордера. Наред с арката е използван нашироко и куполът. Въвежда се бетонната техника, която дава възможност да се използва неквалифицираният труд на робите, от една страна, и от друга-да се правят огромни и дълготрайни строежи.

Градовете били изграждани по предварителен план-по традиция на етруските.
Инженерните съоръжения-мостове, водопроводи, пътища и пр. имат чисто практическо предназначение, а с ясната си и величествена конструкция те оказват и художествено въздействие.

Обществени постройки и храмове
В строителството на Рим, обществените постройки заемат най-важно място, а храмовете-второстепенно.

Базиликите били обществени постройки. В тях били провеждани събрания, помещавал се съдът, решавани били обществени въпроси.

Театрите заемат голям дял в строителството на обществени постройки. Най-величествен от тях е амфитеатърът на Флавиевата династия-Колизеумът.

Баните са най-сложният тип римски постройки. Освен къпални помещения с басейни в тях има аудитория, библиотека, салони за гимнастика, градини. Най-големи бани в гр. Рим са тези на Диоклектиан-къпалните помещения побирали до 3000 души, а най-богато украсените са от времето на император Каракала.

Триумфалните арки са строени в чест на някоя победа, при сключване на мир или при направа на пътища и мостове. Те имат един или три отвора. Важно място в триумфалните арки заема паметният надпис.

Храмовете са различни по форма-правоъгълни и кръгли, и още по-различни в декоративно отношение в зависимост от това, в коя част на империята са строени. Основен градивен материал са камъкът и тухлата. Мраморът е използван за облицовка. При украсата са прилагани колони в римо-елински ордери.

Храмът на всички богове-Пантеонът е завършен през II в. по време на най-голямото величие на Римската империя и е предназначен да побере идолите на божествата на всички народи в състава на империята. Пантеонът най-добре характеризира стила на римската архитектура: величественост, основана на смели конструктивни решения, използване на конструкцията като декоративен елемент и обединяване в единно цяло на разнородни стилови архитектурни елементи.

Жилищните домове имат две главни отделения-приемно и семейно. Център на приемното отделение е атриумът. Стените на богатите римляни са украсени с живопис, а подовете - с мозайка.

За жилищата на бедните римски граждани са строени многоетажни постройки, нехигиенични и с неприветлива вътрешност.