Римско изкуство-част II

Скулптура
Римляните възприемат някои черти от скулптурата на етруските. Етруският обичай да се правят посмъртни маски и портрети на починалите близки преминава у римляните и спомага за развитието на реализма в портрета. В Рим не се явява и развива типизираният образ на философ, поет, мислител и др. , както е в Елада. Тук се появява конкретният образ на римлянин, независимо от това, дали е пълководец, сенатор или друг. Във всички случаи той носи индивидуалната си характеристика. Така например портретът на Брут няма нищо общо с идеализираните старогръцки портрети. Брут е с навъсени вежди и устремен напред орлов поглед. Челюстите му са стиснати. Скулпторът не се е погрижил да подреди късата му брада и мустаци.

Надгробната скулптура е повлияна значително от елинистичната. Групата „Римски съпрузи” /Катон и Порция/ показва неразривната съпружеска връзка и в смъртта.

През епохата на Империята се разпространява извънредно много представителният портрет. Императорите и държавниците са представяни като мъдри пълководци, общественици и благодетели на народа.

В скулптурата римската жена се различава от старогръцката. Идеализираната гръцка хубост е отстъпила място на конкретната.

 

Релефната скулптура, макар да е повлияна от източната, тръгва също по пътя на реализма. Разказът в нея се базира на исторически достоверни събития и личности.

Живопис
Римската живопис в сравнение със старогръцката прави крачка напред. Тя поставя фигурите в определена пейзажна обстановка в пространството. Пространството е отбелязано линейно без особено точни перспективни изменения.

В затрупаният от Везувий Помпей е запазена добре римската живопис. Сюжетите са разнообразни, а фигурните композиции са оживени и многолюдни.

Във Фаюм /Египет/ са открити уникални произведения на римската живопис. Те са нарисувани с восъчни бои на дъска, т.н. енкаустична техника.

Мозаичната живопис обикновено се прилагала по подовете. Чрез мозайка са изобразявани сложни фигурни композиции.

През I и II век по триумфалните арки и колони започват да се изчукват с длето надписи с видоизменено гръцко писмо. С това започва историята на европейските шрифтове. Най-забележителният римски шрифт са класическите римски капиталии (главни букви).Особен белег на тези монументални букви са засечките. Най-ясни и хармонични в пропорции са буквите в Траяновата колона. Приблизително две хилядолетия тези букви служат като пример за подражаване при създаване на нови шрифтове. От тук произлизат днешните главни букви. Наред с монументалният капитален шрифт в римската държава се въвежда за всекидневна употреба и един шрифт, при който отсъства красивото оформление за сметка на бързото писане и четливостта.

През IV в. се развиват два вида курсив: рустика и квадрата. Римският курсив се е писал с два различни инструмента: стило и каламус. Със стило, направено от дърво, кост или метал, са се вдрасквали знаци върху малки таблички, покрити с боядисан восък. Те са били свързани в различен брой и са наричани-диптих, триптих или полиптих и дават началото на днешната книга с листове. А каламусът е бил тънка дървена пръчица, с която се е топило в туш и писало върху папирус, пергамент, платно или глинени плочки. Формата на шрифта е зависела от инструмента за писане.

Орнаментика
Римската орнаментика, в повечето от случаите пластична, е тържествена, тежка и сложна. Тя се развива на основата на старогръцката, но взема елементи от орнаментиката и на другите народи в империята. В римската орнаментика ясните, ритмични и добре стилизирани гръцки мотиви са отрупани от натуралистично скулптирани човешки и животински глави, от плодове и цветя. От източната орнаментика са взети онези мотиви, които олицетворяват сила и мощ.

Общата декоративна система в архитектурата и приложните изкуства на Римската империя не е така завършена и цялостна, както у гърците. Богатите римляни, за да изтъкнат значимостта и богатството си, възприемат елементи от различни стилове, с които се внася известна антихудожественост. Така сложните мозаични композиции по подовете пробиват илюзорно в дълбочина пода и убиват чувството за равновесие в архитектурата. Предмети от бита, като маси, столове, вази и др. Имат претрупани с орнаменти, силно утежнени и нецелесъобразни крака, дръжки и други части. В архитектурата ордерната система е декоративен придатък на конструкцията. Конструкцията е важен художествен елемент. Главното в римския стил са внушителността, целесъобразността, тежестта и дълготрайността.