Романско изкуство /XI-XIIв./

 

Материалът е подготвен от Оливера Попова

 

Предромански период (V-Xв.)

През Vв. пада окончателно Западната римска империя. На територията на бившите римски провинции в Западна Европа се установява феодализмът. През първите векове след падането на Рим редица варварски владетели правят опит да възстановяват Римската империя. Наред с това те подражават на римското строителство. Но римляните за разлика от варварите с лекота строели величествени постройки и огромни сводове, арки и куполи, защото разполагали с научни познания в областта на строителството. На новите строители били необходими 4-5в., за да могат да се научат да строят арки и сводове.

 

Най-значителни следи в развитието на изкуството в предроманския период оставя Карл Велики. Каролингското изкуство (по името на Карл Велики) бележи напредък в архитектурата. Арката и сводът стават важен композиционен мотив. Строени са църкви от базиликален тип с плосък таван и дворци с приемни зали със сводести тавани и арковидни прозорци. През X и XIв. каролингските строители, като използват римски конструктивни елементи, насочват архитектурата по пътя на МОДО РОМАНО (римски маниер), откъдето идва названието-романско изкуство, романски стил.

Архитектура Романската архитектура започва с използване на римски конструктивни елементи. Романските архитекти обаче бавно и трудно усвоявали техниката на изграждане на свода и арката. Романските постройки имат дебели и тежки стени с малки прозорци. Отворите на врати и прозорци имат арковиден профил. Оформят се характерните романски арки.

 

В жилищната архитектура се появяват двуетажни домове с търговски помещения на долния етаж.

 

Специфична физиономия добиват крепостноотбранителните съоръжения по естествено защитени места (замъците). Укрепеното феодално жилище е донжонът – триетажна кула, превърната в замък. Около донжона се изгражда цяла система от отбранителни стени. В системата на входните врати влиза укрепено пространство с кули.

 

В католическа Европа залезът на романската архитектура в края на ХІІ – началото на ХІІІ в. е резултат от развитието на новото величествено и респектиращо готическо изкуство. Въпреки това романските архитектурни храмове, които сълго време незаслужено са останали в сянката на готиката са грандиозни свидетели на енергичния ход на една зараждаща се цивилизация. Те са прекрасен извор на изкуството на ранното и развитото европейско Средновековие и ключ към разгадаването на неговият символно-мисловен свят.

 

Франция

Извънредно голяма строителна дейност във Франция разгръща орденът на бенедиктинците. Център на бенедиктинците е бил манастирът Клюни в Бургундия, откъдето се определят романските църковни форми. Във френската романска архитектура арката става величествена и триумфална.

 

Британия

В Британия романското изкуство се дели н адва периода: преди и след норманското завоевание (1066). Като архитектурни образци тук например са се съхранили източната част и криптата на Кентърбърийската катедрала. Още при катедралата в Дърам обаче е използвана готическата стреловидна арка – през 1101г. именно там за първи път се появява оребреният свод, което е свидетелство за авангардността на норманските архитекти. Много романски абатства н аострова запустяват в резултат н арепресивната политика на крал Хенри VIII (1509-1547).

 

Италия

През романския период градовете в Италия успяват да се освободят от феодалната зависимост. Най-значителният романски паметник се намира в Пиза. Около площада са построени Баптистериумът, катедралата и звънарницата (наклонената кула). Стилнообединяващ елемент при тези постройки са аркатурните пояси по фасадите.

По това време във Флоренция се появяват елементи на предренесансовата култура – арковидните отвори за врати и прозорци се заместват от правоъгълни с фронтони.

В романското изкуство се появява стъклописа.

 

Скулптура

Една от големите заслуги на романското изкуство е, че то отделя място за скулптура по катедралите. Почти всяка свободна плоскост била покривана с релефни изображения. По капителите се появяват многофигурни композиции с повествователен характер. Под влияние на варварското народно изкуство в скулптурата навлизат фантастични чудовища и зверове. Кръглата скулптура се възражда от релефната скулптура. Фигурите в романската скулптура са груби и не добре пропорционирани.

В миниатюрната живопис е подчертан разказът, без да се търси здрава композиционна връзка между фигурите. Художникът не се цени като творец, а като пазител на канона, приравнен е до анонимен занаятчия.

 

Орнаментика

В мотивите на орнаментиката се използват растения, човешки и животински фигури. Макар и груби, те са умело стилизирани и прилагани в системата на общата украса. Плиткият и плосък византийски орнамент тук е по-пластичен и разнообразен. От варварите идват зверинните мотиви, от римляните-акантовите листа, перлите, палметите, въжените плетеници, от християнския изток-кръстът, паунът, агнето, лъвът, бръшляновите листа и от местен произход-кленовият лист и др.

 

Книгоизкуство

За търговско – делови нужди по времето на Карл Велики се установява каролингският минускул. От него произлиза каролингският унциал, който се употребяваза написване на дипломи и други документи. Писалищата в градовете и манастирите усилено преписват класически книги и религиозни требници. След X в. процъфтява изкуството на писаните шрифтове. Както под влияние на каролингското строителство правият покрив става сводест, а арката на вратите и прозорцитевсе по-висока и по-тясна, така ниските и широки букви на унциала се изменят във високите форми на шрифта майускул. Поради намаляване на горните издатъци и междуредия общата шрифтова плоскост потъмнява. Общо впечатление: смели форми и целесъобразност, простота и спокойствие. В орнаментите се поставят украсени инициали, често натруфени със спирали, завъртулки или орнамент.