Античност-Изкуството на робовладелското общество

 

Шумеро-акадско изкуство

 

През първобитнообщинния строй се полагат основите на първото класово общество-робовладелското. С появата на частната собственост в недрата на родовообщинния строй се поставят основите на класовите общества.

Честите племенни войни довеждат до непрекъснато увеличение притока на роби, от една страна, а от друга до обединяване на племената и образуване на големи робовладелски държави, които се създават най-рано в долините на Нил, Тигър и Ефрат /края на 4 хилядолетие до н.е./-Египет, Акадия, Шумерия и др.

Робите са съвършено безправни, не притежават нищо и са собственост на робовладелците. Робовладелците съставляват незначителна част от населението, която притежава всичко. Те заемат отговорните постове в държавата, не участват в материалното производство и имат достатъчно свободно време, през което се занимават с наука, литература, изкуство и военни дейности. Културата и изкуството през робовладелското общество са единствено за тях.

 

Изкуството в предна Азия

 

Най-старото изкуство в Предна Азия се заражда в Двуречието/Месопотамия/ от около 4000г. пр.н.е.

В науката под Двуречие се разбират териториите в Азия, намиращи се около реките Тигър и Ефрат. В древни времена там са живеели различни народности-шумери, акади, хети, вавилонци, асирийци и др., които са създали своите робовладелски държави.

 

Шумери и акади

 

В началото на третото хилядолетие пр.н.е. около долното течение на р. Тигър и Ефрат се образуват първите градове –държави на шумерите. Непосредствени северни съседи на шумерите са акадите, които успяват да образуват през втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. мощна робовладелска държава. Акадският цар Саргон I покорява шумерите и образува силна шумеро-акадска държава.

Народите на Двуречието се покланят на природни сили, на животни, на богове с образи на хора или зверове и на химери – крилати бикове, крилати лъвове и др. Създава се мощно жреческо съсловие, което установява сложни религиозни обреди и обожествява властта на монарха.

Шумеро-акадите строят укрепени градове, дворци и храмове. Основен градивен материал е кирпичът и много рядко тухлата. Стените на постройките имат стъпаловидно начупена линия и са украсявани с кръгла и релефна скулптура. Използван е плосък покрив, но е известен и свод, който се появява за първи път тук. Шумеро-акадите създават храм-зикурат. Той се строял в чест на някое местно божество. Зикуратът представлява висока стъпаловидна кула от кирпич, увенчана отгоре със съоръжение, където е светилището на божеството.

Скулптурата заема важно място в шумеро-акадското изкуство. Тя е предимно релефна и изпълнявана в рамките на определени канони. Царят е изобразяван по-едър от заобикалящте го лица и по-дребен само от божеството. Лицата и ходилата на човешките фигури са скулптирани в профил, докато очите и тялото са в анфас и с определено удължени носове. Често пъти сцените в релефите са разделени на хоризонтални пояси, чрез които се изобразява социалното неравенство между хората. Колкото по-голямо място заема дадена личност в обществото, толкова по-едра е изобразявана тя. Релефът е разказ, който говори и възхвалява дейността на победите на царя.

В шумеро-акадското изкуство в образа на човека е подчертана дивата първична сила.