Античност-Изкуството на робовладелското общество

 

Асирия и Вавилон

 

Земите на шумерите и акадите са опустошавани от различни чергарски племена. След нашествията различните племена се обединяват главно в две държави-на север Асирия със столица Ниневия и на юг Халдея със столица Вавилон.

Асиро-вавилонците възприемат изкуството на шумеро-акадите, но внасят в него и съществени изменения. В архитектурата те използват свода на шумеро-акадите, но прибавят към него купола и арката.

 

Вавилон /1900-1200г.пр.н.е./

 

Вавилонското царство достига най-голямо величие през 18в.пр.н.е. при царуването на Хамурапи. След като покоряват шумеро-акадите, вавилонците попадат под силно влияние на тяхното изкуство. Обаче във вавилонската скулптура липсва дивата и първична сила у човека, характерна за шумеро-акадското изкуство.

Архитектурата се развива в насоката, набелязана от шумеро-акадите. Строят се предимно дворци с огромни и величествени размери, а наред с това отбранителни и напоителни съоръжения. Дворците са украсявани с разнообразни гледжосани тухли. В архитектурата се появява полихромията /многоцветието/, която в последствие след много векове преминава и във Византия. Най-характерна по план и форма храмова постройка във Вавилон е също зикуратът – многоетажна стъпаловидна кула, опасана от външно стълбище, което води до най-горния етаж.

Вавилонската скулптура прави отклонение от шумеро-акадските традиции, като внася човечност в типовете и елемент на тържественост - отра­жение на дворцовия церемониал. Лицата във вавилонските релефи нямат дългите носове на шумерите. След разчитането на клинописното писмо и според описанията на древногръцки историци, главно Херодот, въображението на съвременните изследователи и реставратори създаде не съвсем абсолютна, но възможна и вероятна картина на древния Вавилон, стигнал до нас като легенда и символ на редица неща. Няма друго име на град, което да въздействува така силно на въображението. И днес то е олицетворение на високи кули (вавилонски). Изразите «ва­вилонско стълпотворение», «вавилонско смешение на езиците» продължават да се употребя­ват, когато става дума за нещо, което не е достатъчно ясно и разбрано между спорещи страни.

 

Асирия и Вавилон

 

Асирия /9-7в. пр.н.е./ 
От 9в. пр.н.е. в историята на Предния изток започва да играе особено важна роля Асирия. Властта на асирийските деспоти се крепи върху силата на войската и могъщата класа на жреците. Деспотите изразяват благодарността си към жреците, като строят величествени храмове.

Асирия водела непрекъснати войни за разширяване на територията си, което наложило да се строят големи и удобни пътища и военноотбранителни съоръжения. Строени са също бентове и напоителни канали. От архитектурата са запазени само развалини. За нея се знае само от някогашни описания. Основите на двореца на Саргон II /8в.пр.н.е./ в Дур-Шарукин /днес Хорсабад/ поразяват с размерите си. Според описанията дворецът бил украсен обилно със злато. Широко и внушително стълбище отвеждало към вратите му. Импозантният дворец имал многобройни зали и помещения, през които се минавало, за да се стигне до тронната зала. От двете страни на входа били поставени величествени и тържествени статуи на фантастични същества, прочутите асирийски скулптори с тяло на бик, криле на орел, опашка на лъв и глава на брадат мъж, погледнал свирепо към този, който идва да наруши покоя на царя. Те са олицетворение на идеалната представа за властта на деспота-силата и смелостта на бика, крилатата подвижност, бързината на орела и ума на човека.

В асирийската архитектура са намерили приложение всички изкус­тва – живопис, скулптура, керамика. Тук може да се отнесат и килимите, които украсявали стените на залите в дворците.

В асирийската скулптура най-важно място заема релефът. Той има разказвателен характер по подобие на вавилонския и шумеро-акадския. В него също е запечатано класовото разслоение на обществото-заемащите по-високо стъпало в обществената йерархия лица са изобразявани по-едри. Тук обаче трябва да се отбележи една особеност на асирийските релефи: в тях не може да се търси историческа правда, достоверност на изобразените събития, а по-скоро прослава на царя, на неговата мощ. Всичко се свързва с царя и всяко събитие е насочено да го възвеличи независимо от неговите реални подвизи. Тук особено ярко се изразява ролята на изкуството за утвърждаване на идеологията на източния деспотизъм. Асирийският релеф обаче носи и нещо съвършено ново, той е много по-свободен и реалистичен. Асирийският скулптор с лекота предава пропорциите и анатомичните особености на човешкото тяло, но силата му е в изобразяване на животните. Тяхното присъствие е много по-живописнои въздействащо за разлика от статичното човешко присъствие. В това няма нищо чудно-човекът в източното робовладелско общество е смятан за много по-маловажен от животните.

 

Асирииска митология

 

С малки изключения, асирийските богове са общи с вавилонските, като разликата е във върховният бог покровител на града. Докато във Вавилон това е Мардук, то асирийците го заменят с Ашур, който е бог покровител на Ниневия.
Асирийският Ашур е с по-голяма власт от всяко друго божество в Месопотамия и по принцип е бог-създател на Асирия.
Брачна партньорка на Ашур е Ищар почитана от вавилонците, т.е. богинята на войната символизираща също пламенната страст на любовта и плодородието, т.е. женското начало.
Асирийската митология се характеризира с вярата в духове. Асирийският цар е и първосвещеник на Бога на Асирия - Ашур, като по време на религиозни процесии е изпълнявал магически церемониални заклинания. Този церемониал имал за цел да прогони злите духове от Асирия.

Нововавилонско царство /7-8 в.пр.н.е./

През 7в.пр.н.е. Асирия загубва мощта си и за сметка на нея се издига отново Вавилон, който я покорява. При Навуходоносор II Вавилон става най-голямата робовладелска империя, в границите на които влиза почти целият Близък Изток.
Нововавилонското изкуство е предимно декоративно и стилно стилизирано. Каменният релеф, характерен за асирийското изкуство е заменен от глазиран тухлен релеф. Орнаментиката е от печени глинени плочки, с които са облицовали дворците и са съставени от стилизирани растителни и геометрични изображения, към които майсторски са прилагани човешки и животински фигури.
Писмеността в Двуречието е образно –символична. През третото хилядолетие пр.н.е. шумерите създават клинописното писмо. Асировавилонците го възприемат от тях и го усъвършенстват, но до звукова азбука не се стига.