Древно Египетско изкуство

 

Към края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. по течението на р.Нил се формират основите на робовладелското общество. Начело на държавата застава фараон, който е върховен жрец и чиято власт е наследствена и неограничена. Това оказва огромно влияние върху развитието на изкуството и формирането на стила по тези земи. Историята на династическия период на Египет се разделя на:

1. Преддинастичен и Старо царство /3200-2400г.пр.н.е/

2. Средно царство /2100-1900г.пр.н.е./

3. Ново царство /1600-1200г.пр.н.е/

4. Късно време-Период Амарна и Птоломейски период /1100-332г.пр.н.е/.

 

Египетската религия носи някои черти от първобитното поклонение на зверовете. Почитани са редица животни. Появява се образът на свинкса – мъдрият лъв с човешка глава. Създава се идеята за безсмъртието на душата. Тази идея се проточва като основна нишка в историята на египетското изкуство. Около нея се изгражда цяла художествена дейност.

Египетският стил се характеризира с величественост, дълготрайност, симетрия и статичност. Формата и линията са стегнати и опростени. Архитектурата, скулптурата и живописта са в ограничено единство, което създава декоративна система. Всички плоскости, които предлага архитектурата-стени, колони са покрити с релефи, писмени знаци и живопис.

 

Архитектура

Най-величествените творби на египетската архитектура са пирамидите, създадени като форма още през Старото царство. Строени са първоначално от кирпич, а после изключително от камък. Те са два вида-стъпаловидни /пирамидата на фараона Джосер/ и гладкостенни /пирамидите при Гизе на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин/ . Земните властелини желаели и след смъртта си да останат незасегнати от разрушителното действие на времето. След смъртта на фараоните телата им били балсамирани и поставяни в тези огромни гробнични съоръжения. Съществувало е вярването, че душата излиза при смъртта от тялото и след различни странствания се връща на 40-тия ден, като се заселва в него отново. Тя трябва да намери тялото непокътнато за да може да го познае. Не се ли всели в тялото, тя е осъдена на вечно страдание.

Пирамидите са строени най-вече през Старото царство, когато е имало огромен брой роби. По-късно през Средното царство, с упадъка на фараонската власт и намаляването притока на роби погребенията се извършвали в гробници, изсичани в скали.

Освен пирамиди се строят храмове, дворци и къщи на богатите робовладелци. Храмът е огромна правоъгълна постройка от камък. Към входа на храма води прав път, от двете страни на които са наредени един срещу друг лицево свинксове. Реконструираният храм в Карнак, дава най-добра представа за характера на египетските храмове през Новото царство.

 

Скулптура, художествени занаяти и живопис

Още през Старото царство се появява скулптурата, предназначена предимно за украса на предмети. Това са т.н. палитри-плитки съдове, предназначени за съхранение на различни материали /бои, козметика/, украси с релефи. Образът на бога, звяра, човека и царя са слети в едно. Неограничената власт на фараона се нуждаела от заобикаляне с неясен и тъмен мит. Изобразяването на реални неща не е удовлетворявало фараоновата представа за сила, власт и величие.

 

Голямо значение в периода на Старото царство имат художествените занаяти. Съдове от различни видове камъни – алабастър, стеатит, порфир, гранит, яспис, ювелирни изделия от злато и др. Художествени мебели от ценна дървесина – кресла, носилки, палатки, дървени легла с художествено обработени крака, изделия от мед, бронз, глина. Характерните за изделията на художествените занаяти през този период строги и прости, завършени и точни линии, ги отличават от всички останали изкуства. Такива са и контурите на високите каменни цилиндрични съдове за съхраняване на благовонни масла, и големите плитки блюда и различните вази.

 

В египетското изкуство твърде рано се появява стремеж към обобщаване. Изработват се постоянни типове. Появява се ритъмът като важен композиционен елемент.

 

Релефът добива извънредно голямо разпространение в скулптурата. Той е близък по характер с този от Двуречието. В него се разказва за някакво събитие, свързано с живота на фараона и държавата.

 

Релефът има следните стилови особености:

1. Класов характер – при изобразяването големината на личността зависи от мястото, което тя заема в робовладелското общество. Фараонът е най-едър, по-дребни от него са първите му помощници, от тях по-дребни са пък подчинените и т.н.

2. Лицата са изобразявани винаги в профил, окото в анфас, гърдите в три четвърти и краката в профил, при което се постига най-дългата линия на изображение, стегната и опростена.

3. Предметите, наредени в дълбочина на пространството, не претърпяват перспективни изменения и намалявания: изобразяват се в хоризонтални редове – на най-долния ред са най-близките предмети, а на най-горния са най-отдалечените.
През Новото царство релефът изменя своя характер – от изпъкнал, той става вдлъбнат.

 
Кръглата скулптура бележи много по-голям разцвет от релефната. Обичаят да се скулптира двойник на мумията е наложил да се влага в него портретна прилика. От тук води началото си реалистичния портрет.

 
Реализмът в портрета се засилва през Средното и Новото царство. Шедьовър в портрета е бюстът на царица Нефертити.

 
Творби на кръглата скулптура са и т.н. колоси /огромни повтарящи се статуи н афараони/,каквито са тези с изображението на Рамзес II в храма Абу-Симбел.

 
Живописта твърде много прилича на релефа. Тя има същите особености, но изображението е предадено в цветен материал и плоско. Стенописите се изпълняват с темпера върху суха каменна повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената - от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра.

За изкуството на Египет е характерен също така символизъм, особено в цветовете. Синьото и зеленото символизират река Нил и живота. Жълтото е за Ра- богът на слънцето, а червеното е олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените с по-светъл. Цветовете са се запазили значително добре през вековете поради сухия климат на Египет. В живописта личи по-голяма свобода на изпълнение, отколкото в релефа. Появява се стремеж към триизмерно предаване на натурата и търсене на дълбочина. През Новото царство живописта започва да измества релефа.

 
Орнаментика

Мотивите на орнаментиката са заимствани от заобикалящата действителност и са стилизирани майсторски. Използвани са геометрични мотиви, както и мотиви от растителен и животински характер. От растителното царство са използвани лотосите, папирусът, карамфилът и др., а от животинското-лъвът, бикът, котката, орелът, ибисът и кучето.

Писменост

От сложните египетски йероглифи под различни влияния през хилядолетията са се оформили днешните букви. От преди 5000 г. в Египет и от там във Финикия започват първите образни писма, в които идейните рисунки почти за всяка дума се оформят отделно като графичен образ. На тяхна основа се оформя финикийското сричково писмо.

 
През Средновековието египетските йероглифи са смятани за някакви мистични знаци, защото не са могли да ги разчитат. Но през време на Наполеоновите войни в Египет френските войници намират при гр. Розета в делтата на Нил един камък, на който един исъщ текст е бил написан с йероглифи,с демотическо и гръцко писмо. Това е доказало, че йероглифите са писменост и е довело до тяхното разчитане.