Древно егейско изкуство

През II хилядолетие пр.н.е. на остров Крит в Егейско море и на север от него на Европейския континент в непосредствен допир с морето, главно около гр. Микена, процъфтяла древна култура, наричана егейска по името на морето. Кои са народите, създатели на егейската култура, не се знае. В старогръцките писмени паметници няма данни, които да сочат, че егейската култура е дело на гърци. Напротив, знае се със сигурност, че гърците са се сблъскали с чужда и непозната за тях култура.

 
Остров Крит се намира на важен морски път, който свързва племената от Европа с тези от Близкия Изток и Египет. Критяните, които водят оживена търговия по море, обаче създават самобитна култура. Предполага се, че тук съществува робовладелческият строй и че начело на държавата стои цар, тъй като са строени открити дворци.

Крито-микенската култура и цивилизация се е зародила около 3000-2600 г. пр. Хр. и според изследователите се разделя на три периоди, а именно: ранноминойски - 2500-1950 г. пр.н.е. средноминойски - 1950-1550 г. пр.н.е. късноминойски - 1550-1100 г. пр.н.е.

Най-големият разцвет на критската цивилизация е в края на средноминойския и през късноминойския период, когато именно са били построени монументални дворци и други сгради и са били създадени високохудожествени произведения на изкуството. През този именно период е било създадено и архаичното, т. нар. критско линеарно писмо, което в античността е имало изключително важно значение за възникването и развитието на културата на елините.

Критското изкуство има стилови белези, които са различни от тези на египетското и асиро-вавилонското изкуство. В критското изкуство нямат място измислени митологични същества. Критяните пресъздават онова, което ги заобикаля. Тяхното изкуство издава мироглед на хора, които непосредствено чувстват заобикалящата ги действителност. Критяните са вярвали свято в съществуването на отвъдния свят, но те не са се стремели да предпазят останките на мъртвите от разложение и приживе са били изцяло отдадени на настоящето и земния живот, за разлика примерно от шумерите и египтяните, които винаги били обърнали погледа си към бъдещия отвъден свят.

В градовете на Крит са открити дворци, но не и храмови постройки. Критските градове нямали отбранителни стени с кули, нито пък входни врати с укрепено пространство около тях-неща, които са неделима част от градовете на Асирия и Вавилон.

Критската скулптура не познава монументалните форми на Египет и Близкия Изток, нито пък тяхната опростена линия и стилизация. Тя е много по-непосредствена и много по-интимна. От нея са намерени статуетки на жени от слонова кост и фаянс. Много от тези статуетки представляват образът на голямата богиня, която държи две змии в ръцете си.

Живописта е жизнерадостна. Тя има игрива и свободна линия. Цветовете са светли и радостни – жълти, зелени, сиви и светлорозови цветове. В дворците на гр.Фест и Кносос са открити стенописи и изображения на мъже и жени. Трудно може да се определи дали това са членове на царската фамилия или личности, свързани с религиозните вярвания. В една стенопис от Кносос е изобразен млад мъж сред разцъфнали кринове с корона също от кринове върху главата. Едно внимателно разглеждане на фигурата на този млад мъж показва, че са използвани принципите на египетския релеф. Така например главата е в профил, а очите в анфас, ходилата и бедрата в профил, гърдите в анфас. Стойката на фигурата тук е обаче по-естествена и свободна. В Крит приложните изкуства достигат разцвет, сред които керамиката заема особено място. Керамиката е фаянсова и заема главен дял в критския износ. Съдовете са украсявани със свободно композирани мотиви от цветя, животни и линии.

 
Извън о-в Крит важен център на егейската култура е гр. Микена на Европейския континент. Микенската култура се развива успоредно с критската и заимства нещо от нея, без обаче да я достигне.